Виктор Пелевин
Empire V
Брама
Когато дойдох на себе си, се оказах в голяма стая, обзаведена със старинни мебели. Обстановката дори си беше направо антикварна — покрит с резбовани звезди огледален гардероб, причудлив секретер[1], две платна с гола натура и малка картина е Наполеон на кон сред боен дим. Едната стена беше заета до тавана от картотека от карелска бреза, много изискана на вид. На чекмедженцата й имаше табелки с разноцветни надписи и знаци, а до нея стоеше сгъваема стълба.
Разбрах, че не лежа, както се полага на дошъл в съзнание човек, а стоя. Не падах, защото ръцете и краката ми бяха здраво привързани към шведска стена. Досетих се, че е шведска стена, като напипах с пръсти дървен напречник. Други пръчки подпираха гърба ми.
Срещу мен на малък червен диван до стената седеше човек в червен халат и с черна маска. Маската по формата си наподобяваше нахлупен до раменете цилиндър или картонен рицарски шлем от филма „Ледената битка“[2]. На мястото на носа имаше остра издатина, на мястото на очите — две овални дупки, а в областта на устата — правоъгълен прорез, закрит с парче черен плат. Примерно така са изглеждали средновековните доктори на гравюрите, изобразяващи чумата в Европа.
Аз даже не се изплаших.
— Добър ден — каза човекът с маската.
— Здравейте — отговорих аз, с мъка разлепвайки устни.
— Как се казваш?
— Роман — казах.
— На колко си години?
— На деветнайсет.
— Защо не си в казармата?
Не отговорих на въпроса, реших, че е някаква шегичка.
— Моля, простете за известната театралност на ситуацията — продължи човекът с маската. — Ако те боли глава, ей сега всичко ще мине. Приспах те със специален газ.
— Какъв газ?
— Какъвто използват против терористите. Няма страшно, всичко вече мина. Предупреждавам те — не викай. Няма смисъл да викаш. Няма да помогне. Резултатът ще е един — ще получа мигрена и беседата ни ще се провали.
Непознатият притежаваше уверен, нисък глас. Парчето плат на маската, което закриваше устата му, трептеше, когато той говореше.
— Вие кой сте?
— Казвам се Брама.
— А защо сте с маска?
— По много причини — каза Брама. — Но това е в твоя полза. Ако нашите отношения не потръгнат, ще мога да те пусна да си вървиш без опасения, защото няма да знаеш как изглеждам.
Изпитах голямо облекчение, като чух, че възнамеряват да ме пуснат. Но тези думи можеше да са уловка.
— Какво искате? — попитах аз.
— Искам в една много важна част от моето тяло — и същевременно от моя дух — да се пробуди към теб жив интерес. Което, виждаш ли, може да стане само в случай че ти си човек от благороден аристократичен род…
„Маниак — помислих си аз. — Най-важното е да не нервнича… Да му отвличам вниманието с разговора…“
— Защо непременно от благороден аристократичен род?
— Качеството на червената течност в твоите вени играе важна роля. Шансът не е голям.
— А какво означава жив интерес? — попитах аз. — Има се предвид, докато съм още жив ли?
— Смешно е — каза Брама. — Най-вероятно с приказки тук нищо няма да постигна. Необходима е демонстрация.
Като стана от дивана, той приближи към мен, отметна закриващия устата му черен парцал и се наведе интимно към дясното ми ухо. Щом почувствах чуждия дъх върху лицето си, аз се стегнах — всеки миг щеше да се случи нещо омерзително. Обзе ме ужас.
„Сам дойдох на гости — помислих си аз. — И за какво ли ми трябваше, а?“
Но нищо не се случи — след като ми подиша в ухото, Брама се обърна и се върна обратно на дивана.
— Можеше да те ухапя по ръката — каза той. — Но ръцете ти, за съжаление, са вързани и са отекли. Затова нямаше да има нужния ефект.
— Та нали вие сте ми вързали ръцете — казах.
— Да — въздъхна Брама. — Навярно трябва да се извиня за действията си — досещам се, че изглеждат доста странно и противно. Но сега всичко ще ти стане ясно.
Като се настани на дивана, той се втренчи в мен, сякаш бях картинка на телевизора, и няколко секунди ме изучава, примлясквайки сегиз-тогиз с език.
— Не се притеснявай — каза той, — не съм сексуален маниак. В това отношение можеш да си спокоен.
— А какъв сте тогава?
— Аз съм вампир. А вампирите не са извратеняци. Понякога се представят за извратеняци. Но имат съвсем други интереси и цели.
„Не, това не е извратеняк — помислих си. — Това е побъркан извратеняк. Трябва постоянно да говоря, за да му отвличам вниманието…“
— Вампир? Пиете кръв?
— Не е като да я пия с чаши — отговори Брама, — и не е като от това да ми зависи самоидентификацията. Но се случва.
— А защо я пиете?
— Това е най-добрият начин да се запознаеш с човека.
— Как така? — попитах.
Очите в овалните отвори на маската няколко пъти примигаха и устата под черния плат изрече:
— Нявга две растящи на стената дървета, лимонено и портокалово, били не просто дървета, а порти към вълшебен и тайнствен свят. А после нещо се случило.