Читаем онлайн «Братя» 3 cтраница

фалит.

Междувременно Пол забелязва красивата дъщеря на Зевс да се приближава към него. Грациозната Дита лепва влажна целувка върху устните му. Той усеща дъх на алкохол. Не са много случаите, в които я е виждал трезвена. Изведнъж си дава сметка, че тя само се преструва, че го е объркала с брат му (повечето хора наистина не различат близнаците), затова се отдръпва.

– О, ти ли си, Пол? Какъв късмет, че не се опита да ме измамиш. Да не би да се опасяваш, че Кас ще ревнува? Не си ли поделяте всичко?

С катраненочерна коса и изваяно тяло, с красиви, правилни черти и страхотни тъмни очи, Дита се засмива и отърква гърдите си в ръката му, принуждавайки го да отстъпи още една крачка назад.

Заради такива шеги Пол се старае да избягва Дита, макар да знае, че тя цели точно това – да го раздели с брат му. Въпреки ожесточеното противопоставяне на родителите им Дита, с остър език и дръзко поведение, успя да очарова Кас, както никоя друга жена преди нея.

– Дита, знам, че се мислиш за много забавна, но на твое място не бих чакал на телефона да ме поканят в „Шоуто на Карсън“.

– О, Пол, колко си спечен! Ако ти пъхнат парче въглен в задника, ще се превърне в диамант. – След като удържа победа в този импровизиран дуел на духовитости, тя замълчава за момент и го поглежда изпитателно. – Защо всички във вашето семейство сте против мен?

– Ние не сме против теб, Дита. Ние сме за Кас.

– Да бе, да. На Кас му трябва жена като Джорджия. Ску-чна.

Обидата, когато чува някой да се изказва толкова безсърдечно за Джорджия, е изненадващо силна и той едва се сдържа да не зашлеви Дита. Дита е умна. Това е другото, което я прави толкова опасна. Пол ѝ обръща гръб, но тя не устоява на изкушението да го уязви още веднъж:

– Знаеш ли, мисля, че отдавна щях да бия шута на Кас, ако не знаех колко ще се радвате всички останали.

Години по-късно, когато ще си спомня този ден, променил завинаги живота на семейството му, Пол все по-ясно ще си дава сметка колко нещастна се е чувствала Дита в този момент. Но сега единствената му мисъл е за опасността, която тази жена представлява за брат му, и за невъзможността си да спаси Кас от нея. Докато се отдалечава, той с потресаваща яснота си дава сметка за едно: ненавижда тази жена.

2.

Предсрочно освобождаване – 8 януари 2008 година

Ивън Милър – петдесетгодишна, заместник-директор по сигурността в „Зет-Пириъл Истейт Инвестмънт Тръст“ – тичаше с бързината на бивша лекоатлетка през подземието на небостъргача „Анекс“, без да знае къде отива и изобщо защо е там. Тя внезапно видя номера на залата, която търсеше, и спря рязко. В пластмасово калъфче до вратата имаше табелка: КМИСИЯ ЗА ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ – с печатна грешка. Когато влезе, видя началника си Хал Кронон, изпълнителен директор на Зет-Пи, който я бе извикал спешно с имейл. Той говореше с личния си адвокат Мел Туули и друг официално облечен мъж, когото тя не познаваше.

Ивън имаше двайсетгодишна кариера на специален агент във ФБР, преди да заеме сегашния си пост, и от личен опит знаеше, че държавната власт, за която хората често говореха като за някаква страшна болест, много често се упражнява в съвсем прозаична обстановка. Ежемесечните заседания на Комисията за предсрочно освобождаване, решаваща свободата на десетки хора, се провеждаха в това ниско помещение без прозорци, на няколко сгъваеми метални стола около две талашитени маси. На стената зад столовете леко накриво висеше квадратно парче пластмаса с размери метър на метър с герба на щата. Малка катедра с микрофон бе поставена по средата на празното пространство между местата на комисията и други две талашитени маси, предназначени за участниците в изслушването, представителите на прокуратурата и застъпниците на затворника. Днешното заседание, което според таблото до вратата трябваше да започне в два, явно щеше да започне по-късно.

Началникът на Ивън, мургав и плещест, с измачкана на корема риза и завързана накриво вратовръзка, най-сетне я видя и я извика в ъгъла на помещението. Тя се поинтересува какво се е случило – в писмото му нямаше обяснение.

– Опитвам се да задържа Кас Янис в затвора – отговори той.

Тя не знаеше почти нищо за убийството на сестрата на Хал, Дита, през септември 1982 година. При преместването ѝ в окръг Киндъл преди петнайсет години случаят отдавна бе излязъл от фокуса на медиите, а Хал не обичаше да говори за това. Беше ѝ известно само онова, което четеше във вестниците в последно време – а именно, че Кас Янис, братът близнак на Пол Янис – щатски сенатор, който сега се кандидатираше за кмет – се е признал за виновен за убийството на приятелката си Дита Кронон.

– Обаче не съм те извикал за това – добави Хал.

– А за какво?

– За „Йор Хаус“.

От няколко месеца той преговаряше да купи „Йор Хаус“ – една от най-големите строителни фирми в страната – за неколкостотин милиона долара. Със спада в търсенето на еднофамилни къщи той очакваше това да бъде