Читаем онлайн «Вина» 177 cтраница

съгласна съм. Чакай, купила съм ти подарък. Можеш да си го сложиш на онази блузка. — Сам зарови в чантата си и извади значката. Обърна я към Уес. На нея пишеше: „Ами ако в това е цялата работа?“.

Две седмици по-късно Кристина стоеше в двора на къщата на родителите си и кърмеше Уилям. Баща ѝ излезе отвътре с поднос храна.

— Майка ти ей сега ще дойде — седна той на един от шезлонгите, — но исках да ти кажа нещо — чувства се ужасно виновна, че е казала на Марк къде си. Като парализирана е.

— Направила е това, което е смятала за най-добро, татко.

— Знаеш го. И аз го знам. Ала тя го е направила. Различно е.

Кристина погледна към долината.

— Нямаше ми доверие. Не вярваше на това, което ѝ казвах.

Бил бе напълно съгласен.

— Така е. Чувства се ужасно. — Той се наведе напред, гласът му беше мек. — Просто се опитвам да ти кажа, че намеренията ѝ са били най-добри. — Бил бащински я потупа по коляното. — Трябва да те помоля да ѝ позволиш да се порадва на внука си, Кристина. Не можеш вечно да я наказваш. Трябва отново да започнеш да ѝ вярваш. Дай ѝ го да го подържи.

— Не мога.

— Не е така. Тя те обича. И аз те обичам. Можеш да го направиш.

Кристина примигна няколко пъти. Уилям започна да гука и тя го погледна. Беше се нахранил. Тя оправи банския си костюм, не вдигаше очи.

— Нищо не мога да правя. Само ви карам да страдате. Сега аз наранявам мама и не мога да направя нищо друго.

— Отново ще го кажа. Можеш.

Кристина въздъхна.

— Не, татко, пак същото е. Обърквам живота си и след това пак, и пак, и пак. Сега съм самотна майка без работа, без кариера и вие отново се грижите за мен.

— Това ни е работата. Родителите това правят. Следвала си сърцето си.

Но тя клатеше глава.

— Не и аз. Следвах някаква мечта, да бъда като вас двамата. А не приличам на вас. Нося цялата тази тежест — ролята на жена, на майка, на дъщеря. Ролите определят всичко, което съм, затова вече нищо не представлявам. Просто не съм свободна.

Бил подпря лакти на коленете си. Наведе се напред.

— Знам. Ние отраснахме в различен свят. Може би е по-добре, знам ли, да се притесняваш за толкова много неща, да се опитваш да се справиш на толкова нива.

— Но не съм се справила. Виновна съм за всичко. Пропаднала съм.

Бил стисна ръката ѝ.

— И за Уилям ли си виновна?

Тя погледна момченцето.

— Не.

— За него нямаш колебания?

— Никакви.

Той се облегна назад, взе си една маслинка и я лапна.

— И с него ще грешиш, да знаеш. Както майка ти е сгрешила, като е казала на Марк. Както и аз съм грешил, много пъти. И още го правя. Всички правим грешки.

— Но…

— Няма „но“. Така стоят нещата. Вината няма да помогне — нито на Уилям, нито на който и да е друг. На теб не е помогнала. Остави я. Започни на чисто.

— Ето това е. Не знам как.

Айрин отвори френските прозорци и слезе по стълбите на терасата. Придърпа един стол и се усмихна сковано. Кристина видя, че е плакала, беше се опитала да прикрие следите.

— Добре ли си приказвате? — попита тя. — Ох, маслините са чудесни! Кристина, опита ли ги?

Чувствата я разкъсваха. Усещаше невидимата верига, която я свързваше със сина ѝ. Как би могла да я скъса? Той беше прикован за нея.

Тя спусна краката си от шезлонга.

— Майко, ще се топна в басейна. Искаш ли да вземеш Уилям?

Кристина подаде бебето и майка ѝ го пое. Веригата не се скъса — тя го беше пуснала и въпреки това оставаха свързани. Очите на майка ѝ се напълниха със сълзи.

Кристина отиде до басейна и застана на ръба.

Настъпваше розовият миг.

Бележки под линия

1

На английски език произнасянето на името на щат Айдахо е близко по звучене до израза I the whore — Аз, курвата. — Б.пр.

(обратно)

2

Непреводима игра на думи, при която се използва еднаквото звучене на думите you (ти) и ewe (овца), както и cloud (облак) и една от най-разпространените шотландски фамилии Маклауд. — Б.пр.

(обратно)