Читаем онлайн «Игра на чужд терен» 3 cтраница

ви се, няма проблеми.

— И освен това, Сергей Михайлович, ако може да й уредите самостоятелна стая. Колегата иска да поработи.

— Нещо служебно ли?

— Не, не, дума да не става, как може без твое знание.

Творческа работа.

— Знаем я ние тая творческа работа. Добре, ще измислим нещо. С пиячката как е? Обича ли да лови рибка? Или нещо… лов?

— Сергей Михайлович, става дума за млада жена…

По червенината, мигновено заляла лицето и плешивото теме на Житената питка, Настя разбра какви думи чува той в този миг. Ами да, реакцията на събеседника му е естествена, той не иска да хаби усилия и време — и своите, и на подчинените си, за уреждане на нечия любовница в санаториума. Че каква друга може да е тая жена, за която ходатайства началникът на Московския криминален отдел, разбира се, ако не му е роднина? Каква ще е, ако не любовница на някой от приятелите му, а може би и негова? Тъй де, няма да е служителка. Смешни истории!

— Пак с твоите шегички, Сергей Михайлович — продума с дървен глас Гордеев. — Та значи аз ще ти звънна веднага щом тя си купи билета. Разбрахме се, нали?

Когато Настя купи билета за влака, Виктор Алексеевич още веднъж се обади в Града, не намери своя познат и предаде съобщението чрез дежурните. Настя и за миг не се съмняваше, че никой няма да я посрещне. Така и стана.

Пребледняла от болка, едва тътрейки нозе, стигна до регистратурата на санаториума. Дежурната администраторка беше самата любезност, но когато стана дума за самостоятелна стая, категорично й отказа.

— Самостоятелните стаи са малко, даваме ги само на инвалиди, на ветерани от войната, на афганци. За съжаление с нищо не мога да ви помогна.

— Кажете ми дали и тук не може да се купи карта? — попита Настя, която вече беше готова на всичко, само и само най-сетне да полегне.

— Разбира се. — Администраторката бързо измери Настя с поглед и веднага извърна очи, заби ги в регистрационната книга.

„Ясно“ — помисли си Настя, а на глас каза:

— Продайте ми още една карта, ще взема стая с две легла. Може ли да направим така?

— Разбира се — малко напрегнато, както се стори на Настя, сви рамене администраторката и отвори касата, поставена върху бюрото й.

Настя мълчаливо извади пари и ги сложи върху отворената регистрационна книга.

— Не е нужно да попълвате карта — тихо каза тя. — Само отбележете в книгата да не настаняват никого при мен.

Щом влезе в стаята, тя се просна, облечена, на леглото и беззвучно заплака. Гърбът я болеше непоносимо, останаха й съвсем малко пари. А на всичко отгоре, кой знае защо, чувстваше се унизена.

Администраторката честно си отработи получения подкуп. Беше забелязала болнавата бледност на Настя и само след половин час в стаята дойде лекар. Той моментално видя и големия сак, захвърлен насред стаята, и зачервените от сълзи очи, и обезболяващите хапчета на нощното шкафче.

— Вие акъл имате ли? — укорително забъбри той, докато мереше пулса и разглеждаше синкавите ръце на Настя. — Защо мъкнете такива тежести, като знаете, че сте болна? Кръвоносните ви съдове са отвратителни. Пушите ли?

— Да.

— Отдавна ли? Много ли?

— Отдавна. Много.

— Пиете ли?

— Не. Само вермут, и то рядко.

— Как се казвате?

— Анастасия. Може да ми казвате просто Настя.

— Аз съм Михаил Петрович. Приятно ми е да се запознаем. Та тъй, Настя, хайде да решим какво ще лекуваме на първо място: гърба или кръвоносните съдове?

— Не може ли и двете едновременно?

— Няма как. — Той поклати побеляващата си глава. — За гърба ви трябват кал, масажи, натоварвания, предимно ходене и специална гимнастика в басейна. Всичко това трябва да отнема около пет часа на ден, ако се прави, както е редно. А вие, доколкото разбирам, смятате и да работите? — Той кимна към машината. — За лекуване на съдовете не остава време. Така че избирайте.

— Ще лекуваме гърба — твърдо отговори Настя.

Обслужването в санаториума наистина беше „на ниво“: тук се съобразяваха със състоянието на Каменская и всички необходими процедури, без които лечението не можеше да започне, се правеха в хотелската й стая (кой знае защо, в „Долината“ не беше прието стаите да се наричат „болнични“). Дойде една медицинска сестра и й взе кръв за анализ, после направиха на Настя електрокардиограма. След около два часа, когато резултатите бяха готови, дотърча — весела и засмяна — млада невропатоложка, поахка относно „чудовищно занемарените“ й кръвоносни съдове и й изписа хапчета. След нея дойде възрастен терапевт, а последен, преди вечеря, я посети лекуващият лекар Михаил Петрович, направи всичките си предписания и подробно инструктира Настя. На излизане каза:

— Днес си почивайте, ще ви донесат вечерята в стаята. Преди лягане ще дойде сестра и ще ви бие обезболяваща инжекция. Ако на сутринта можете да станете, веднага след закуска идете при басейна, инструкторката по гимнастика се казва Катя, кажете й, че съм предписал комплекс упражнения номер четири. Ще ги правите най-малко