Читаем онлайн «Не се сбогувам» 3 cтраница

банкнота:

- Ето ти стотачка, фуражка. Задръж рестото. Плащам за цялата приятна компания. Да видите кой е Яша Черни.

Когато купето се озари от червеникавата, трептяща светлина, пътешествениците успяха да се огледат по-добре. Тръгнаха и пътните разговори - специфични, като за революционно време, когато хората първо го карат внимателно и не си казват името. (Златозъбият не се броеше - беше съмнително, че е Яша, а още по-съмнително бе, че е Черни).

Най-приказлив се оказа отчето. Разказа, че служи в Сизранския уезд и бил в Самара при преосвещения^[4] , защото при тях нямало благочинен отец и отдавна не били плащали, но се оказало, че пътуването, Божа работа, било напразно, само се охарчил залудо, защото в епархиалното подворие сега бил комитетът по бедността, но нищо де, ще се оправим и без пари, Господ няма да ни остави, а пък и отецът ректор в Семинарията казвал: „Добрият поп винаги ще се оправи".

Девойката живееше в града като прислужница на „аблокат по законите", но той сега бил „закъсал", защото на кого в днешно време са му притрябвали тези закони, другите богаташи също изчезнали и нямало къде да се работи, вкъщи я чакали баща й, майка й, а и няколко ухажори се върнали от фронта.

Лелчето се занимаваше с натурална размяна. Носеше от Самара необходими стоки по селата и се връщаше с продукти.

- А стоката ти къде е? - попита я подозрителният Яша. - Така като те гледам, нищо не носиш.

Жената се заколеба - дали да каже, дали да си мълчи, но много й се искаше да се изфука. Бръкна някъде под полата и издрънча по масата с малка торбичка.

- Ето, един фунт игли. По селата жените няма с какво да шият. По чувал брашно за игла дават.

Като за революционно време това си бе сериозно богатство. Всички почтително замълчаха. Но Яша се усъмни:

- Те че ще дадат, ще дадат, а ти как ще замъкнеш всичко до града? Тук с една талига не можеш да се оправиш. Каруци, коне. А пък и на влизане в града ще ти я приберат. А могат и да те гръмнат като спекулантка. Дето се вика, язък ти за зора.

Жената хитро смигна:

- Кумът ми работи в железопътния отдел. Разбрали сме се. Аз му давам половината брашно, а той доставя всичко, както си следва.

От този момент започнаха да я уважават още повече. След това гимназистът разсмя всички.

- Аз също отивам на село за продукти. Тук - той се потупа по гърдите - нося албум с марки. Цял живот съм ги събирал, от втори клас. Колониални са. През лятото за тях ми даваха колело и въздушна пушка. Отказах се и добре направих. Няма да ги дам евтино.

Всички здравата се посмяха - попчето - прикривайки устата си с ръка, жените - с квичене, Яша - с цяло гърло. Особено когато младежът замига на парцали и изломоти:

- Та аз не знам какво да нося. За първи път отивам.

Във веселбата не участваше само морякът, който веднага след като влакът потегли, се зави през глава и захърка, и китаецът - той през цялото време си нагласяше вързопа и май все пак не разбираше много-много руски.

- А вие, другарю, защо пътешествате? - погледна нагоре към Черни лелката, и смушка съседката, понеже не се виждаше отгоре.

- На мен жизнената ми стихия е такава - да пътешествам - отвърна обитателят на възвишеното място. - Наблюдавам живота.

- Знаем ги ние такива наблюдатели, да си вардиш нещата - прошепна спекулантката на девойката и прибра скъпоценната торбичка обратно под полата.

Дойде редът на азиатеца, когото всички от самото начало поглеждаха с любопитство, но след сблъсъка с милиционера ги беше малко шубе от него.

- Гражданино китаец, вие сигурно сте тръгнали да замените манифактурата си? -попита го неуморната лелка. - Ако е басма - този плат винаги се търси. А ако е вашата там китайска коприна, тогава трябва да знаете къде да го занесете. Мога да помогна.

- Не - отвърна той, като неясно защо започна да размотава горната част на вързопа.

- Какво „не", извинете? - отново не мирясваше лелята, без да дочака продължение.

- Не съм китаец, японец съм. И това не е манифактура. Той отметна единия край на кожата, разтвори сукното под нея и в процепа се показа бяло лице с бяла коса и грижливо подстригани черни мустачки. Беше неподвижно, клепачите бяха скръбно склопени.

- Труп! - изпищя момичето и се сви от страх на седалката. Попът се прекръсти, Яша Черни избълва нещо нечленоразделно, а лелката така писна, че морякът се събуди и скочи, но нищо не разбра - отгоре не се виждаше нищо.

- Не е труп, това е моят господар. Той спи - каза строго японецът, като обърса челото на странния си спътник с кърпичка.

- Стига бе. Лорд Рутвен^[5] направо!

* * *

Маса знаеше кой е лорд Рутвен. Кюкецуки от стар английски роман. Кюкецуки - това е същество от отвъдния свят. Денем спи, а нощем пие човешка кръв.

Момчето не предполагаше колко близо до истината е догадката му. Господарят му наистина спеше. И наистина днес бе обядвал с човешка кръв.

Последната порция от хранителния разтвор по рецептата на професор Киричевски вчера свърши и в цяла Самара не се бе намерила и капка от