Читаем онлайн «Среднощен сокол» 167 cтраница

Пантери са тръгнали на юг от временното укрепление. Той нямаше друг избор освен да ги остави да избягат…

Когато Бран и двайсетима от Железните вълци доближиха златистите камъни в Кръга на Болг, слънцето вече клонеше към заник. Мъж с превити рамене и момче седяха до трупа на краля, който отново бе с позлатената си броня. Бейн не се виждаше никъде.

Бран слезе от коня и поговори с мъжа. Научи, че е бащата на момчето и че е дошъл да търси сина си. Бран им благодари за бдението при тялото на брат му.

— Къде е воинът, който беше с него? — попита след това.

— Не видях никой друг, господине.

— А ти? — обърна се Бран към момчето.

— Дойде един мъж, господине, малко преди татко да ме намери тук. И направи велика магия. В кръга се появи сияние и той влезе в него и изчезна.

— Изчезна ли?

— Да, господине.

— Само това ли видя?

— Видях планини отвъд кръга, господине. Бели планини.