Алфред ван Вогт
Оръжейните майстори
(книга 2 от "Оръжейните магазини")
1.
Хедрок бе забравил за шпиониращия лъч. Той продължаваше да свети, а картината на екрана показваше все така ясно кадър от имперската заседателна зала. Там още имаше хора, скланящи глава над ръката на седящата на трона безстрастна млада жена, и техните гласове се чуваха съвсем отчетливо. Всичко изглеждаше точно както би следвало да бъде.
Всъщност Хедрок вече бе загубил всякакъв интерес към събитията в тази зала. В главата му обаче продължаваха да се въртят безжалостните думи на младата жена, макар тя да ги бе произнесла преди няколко минути.
— При създалите се обстоятелства — бе казала тя, — ние не можем повече да рискуваме с този предател от Оръжейните магазини. Случилото се е изключително важно. Ето защо, генерал Грал, за да бъдат предотвратени всякакви изненади, вие ще арестувате капитан Хедрок един час след началото на обяда и ще го обесите. Обръщам внимание на часа, защото по това време той както обикновено ще седи на масата ми и защото желая лично да присъствам на екзекуцията му.
— Слушам, ваше величество…
Хедрок закрачи напред-назад пред апарата за наблюдение. Накрая спря и отново хвърли поглед към екрана, който в настоящата си форма изцяло заемаше един от ъглите на апартамента му. Младата жена все още бе в заседателната зала, но вече сама. Седеше и едва доловимо се усмихваше. След малко усмивката й изчезна, тя докосна един от бутоните на трона си и започна да диктува с кристалночист, звънлив глас.
Хедрок остави словесния поток, отнасящ се до рутинни дворцови дела, да проникне в съзнанието му в продължение на няколко секунди, след това насочи вниманието си към друго. Вече бе взел твърдо решение да не се примирява с оформящото се поражение. Той смени грижливо настройката на апарата. Фигурата на младата императрица избледня. Екранът присветна за миг, после на него се появи лицето на мъж и образът се изчисти.
— Свиквам Върховния съвет на Оръжейните майстори — каза Хедрок.
— Ще отнеме минута да извикам съветниците пред терминалите им — отговори мъжът на екрана.
Хедрок кимна. Изведнъж бе почувствал безпокойство. Гласът му бе останал равен, но трябваше да положи съзнателно усилие, за да потисне издайническото потрепване. Сега стоеше напълно неподвижен и концентрираше волята си, за да премахне вътрешното напрежение. Когато отново вдигна поглед към екрана, на него се виждаше картина от дванайсет различни места — това присъствие осигуряваше необходимия кворум. Без да губи време, той разказа за смъртната присъда, произнесена срещу него. Завърши с думите:
— Няма никакво съмнение, че това, което става в момента, е изключително важно. За пореден път през последните две седмици, когато има заседание на Имперския съвет, аз се оказвам ангажиран в безкрайни разговори с висши сановници, което ме възпрепятства да се върна в апартамента си. Според мен обаче най-важният елемент в моята присъда е факторът време. Обърнете внимание, че ще бъда арестуван едва един час след обяда, което означава след три часа. И освен това, забележете, че този път бях оставен да се прибера в покоите си, за да мога да чуя произнасянето на присъдата. Ако те познават възможностите на Оръжейните магазини, вероятно осъзнават, че при подобно тричасово предупреждение аз ще разполагам с достатъчно време, за да избягам.
— Да не би да искате да кажете — остро го прекъсна съветник Питър Кадрон, — че възнамерявате да останете?
Хедрок отново почувства същата тръпка на безпокойство. Този път, когато заговори, гласът му, макар и едва доловимо, издайнически потрепна, макар че думите му бяха прецизно подбрани и тонът му все така уверен:
— Сигурно помните, Кадрон, че вече анализирахме характера на императрицата. Анормалните социотехнически въздействия на епохата са я формирали като неспокойна и търсеща приключения натура в същата степен, в която това се отнася и до нейните деветнайсет милиарда поданици. От една страна, тя иска промяна, жадува за нови изживявания и очаква да й се случи нещо възбуждащо. От друга — тя е символ на имперската власт и представител на консервативните сили, противопоставящи се на самата идея за някаква промяна. Резултатът е вътрешно раздвоение, опасен дисбаланс, който я прави най-сериозния съперник на Оръжейните магазини от векове насам.
— Обесването — обади се безстрастно друг от съветниците — без съмнение ще подейства като мехлем на изопнатите й нерви. През няколкото секунди, когато тялото ви ще се избива конвулсивно в примката, животът ще й изглежда не така сив и скучен.
— Исках да попитам — невъзмутимо продължи Хедрок — дали някой от нашите И-хора не би могъл да анализира различните фактори и даде заключение относно целесъобразността на моето оставане тук?
— Ще се консултираме с Едуард Гониш — отговори Питър Кадрон. — Сега бихте ли ни изчакали да обсъдим въпроса помежду си?
И