Алексей Пехов
Танц със сенки
Хрониките на Сиала #2
Авторът изразява най-дълбока благодарност на Аномалия — за лова на малките зелени гоблини, и на Сергей Бондаренко — за уроците с Дълъг меч.
Глава 1
Раненг
Жителите на южен Валиостр, които никога не са стъпвали в северната част на страната и не са виждали Авендум, са склонни да считат Раненг за много голям град. Раненг наистина не е малък, но все пак значително отстъпва по размер на Авендум.
За който не знае, Раненг е бившата столица на кралството, загубил това почетно звание по време на Пролетната война, когато оркските пълчища са се излели от горите на Заграбия. Той е най-старият град във Валиостр. Камъните, послужили за основа на първата му сграда, са положени в толкова далечни и мъгливи времена, че дори най-добрите историци на кралството не знаят нищо за тях.
За хиляда и петстотин години съществуване Раненг е преживял стотина владетели, няколко десетки поколения жители, шест големи пожара, напълно изтрили града от лицето на земята, няколко преврата, бунтове и епидемии.
Почти унищожен от орките и отново построен след войната, Раненг наистина се смята за най-красивия град в кралството. Старинна архитектура, безброй храмове на богове, множество паркове, широки улици, фонтани на почти всеки сто ярда — всичко това привлича много пътешественици, зяпачи и търговци.
Още в самото начало на управлението на династията на Сталконите с указ на тогавашния крал в Раненг бил основан Университетът на науките, в който идвали да учат от почти всички северни кралства. Срещу уважавания Университет се намира голям парк и ако се мине през малката горичка, разпростряла се в чертите на града и по-точно в неговия Горен район, се стига до огромната бронзова порта на школата на маговете от Ордена. От тази школа започват пътя си всички магове на кралството и именно тук бъдещите вълшебници полагат основите на основите, и едва след петгодишно обучение в Раненг се отправят към школата в Авендум за по-нататъшно усъвършенстване на магическото си изкуство. Школата на маговете и старият университет са причината да наричат Раненг Градът на знанията.
Раненг се разпростира на пет хълма, намиращи се точно където се пресичат главните южни търговски пътища на кралството, така че по-добро място за града просто не може да се желае. Раненг е красив, дори прекрасен — неслучайно поетите го възпяват — но имаше един съществен недостатък: беше много по-близо до горите на Заграбия, отколкото Авендум, и ако на орките отново им се появеше нездравословното желание да повоюват, щяха много по-лесно да стигнат до тук, отколкото до Студено море. Ето защо преди около петстотин години Раненг престанал да бъде столица. С Пролетната война орките научили хората на предпазливост и да не рискуват излишно сърцето на кралството. Кой каквото ще да казва, но династията на Сталконите нямала намерение да се спъва два пъти в един и същи камък, така че кралят заедно с целия двор се преместил на север, в Авендум — по-далеч от горите и възможните опасности. А където е кралят, какво имаме там? Правилно, където е кралят, там имаме столица.
Е, стига толкова! Тук ми позволете да приключа своята кратка историческа и географска разходка, защото най-накрая се добрахме до градските порти.
Отрядът ни пристигна пред Раненг късно сутринта, по същото време, когато хора от села, градове и други кралства чакаха пред градските порти, за да купуват, да продават, да крадат, да си намерят работа, да ходят на училище, да посетят роднини, да чуят клюки или просто от нямане какво друго да правят, да разгледат красотите на града. Опашката беше такава, че по мое мнение в самия Раненг щяхме да попаднем някъде към ранния следобед.
Глъчката на тълпата беше неописуема. Стотици хора говореха, викаха, крещяха и спореха, доказвайки с пяна на уста правото си първи да минат през портите. До каруците, натоварени с ряпа, избухна бой за спорно място в опашката. Стражата на Раненг се помъчи да въведе ред, но само влоши положението — безнадеждният опит да се успокоят млатещите се помежду си селяци се провали, а цялото внимание на тълпата се оказа фокусирано върху некадърността на стражниците. Назряваше масов бой и във въздуха осезаемо замириса на лют гаракски пипер. Малобройните стражници вече горчиво съжаляваха, че се бяха намесили в боя на селяните.
— Що за глупост? — раздразнено подхвърли тип с унило лице, реагиращ на името Гръмогласния. — Доколкото си спомням, при Северната порта никога не е имало такава блъсканица! Всички винаги минават през Портата на триумфа. Да не е изперкал тоя народ?
— И защо ни трябваше да идваме точно при тази порта? — гневно изсъска Халас, държейки ръка на бузата си.
Какво би могло да бъде по-лошо от навъсен, сърдит и ядосан на целия свят гном? Само навъсен, сърдит и ядосан на целия свят гном, страдащ от зъбобол.
— Защото е най-близката до тракта! — опита да
