Читаем онлайн «Остриетата на Кардинала» 3 cтраница

Шарпантие, който от двайсет и пет години изпълняваше длъжността секретар при Негово Преосвещенство. Ришельо му предаде доклада, който току-що беше подписал.

— Преди утре да се явя пред Негово Величество, искам отец Жозеф да прочете това и да добави своите библейски препратки, които толкова обича и които са така полезни за каузата на Франция.

Шарпантие се поклони и се оттегли.

— Кралят е много религиозен — вметна Кардиналът.

След това, сякаш посетителят влизаше в този момент, се обърна към него:

— Бъдете добре дошъл, господин капитан Дьо ла Фарг.

— Капитан ли?

— Нали това е вашият чин?

— Беше, преди да ме отстранят от командването.

— Трябва да се върнете на служба.

— Сега ли?

— Да. Или сте се заели с нещо по-добро?

Това беше първата словесна схватка и Ришельо предполагаше, че ще последват други.

— Един капитан командва рота — каза Ла Фарг.

— Или войска, колкото и скромна по численост да е тя. Вие отново ще получите вашата.

— Тя се разпръсна. Благодарение на усилията на Ваше Преосвещенство.

В очите на Кардинала се появи особен блясък.

— Призовете отново вашите хора. Предназначените за тях писма само чакат да бъдат изпратени.

— Може би не всички ще откликнат.

— Тези, които пристигнат, ще са достатъчни. Те бяха най-добрите и без съмнение още са такива. Не е минало чак толкова много време…

— Пет години…

— … и сте свободен да привлечете и други — продължи Ришельо, без да прекъсва изречението си. — Впрочем докладваха ми, че въпреки моите заповеди, вие не сте разрушили всички мостове към миналото.

Благородникът присви клепачи.

— Установявам, че компетентността на шпионите на Ваше Преосвещенство не е намаляла.

— Действително, малко са нещата, които не зная за вас, капитане.

С ръка на дръжката на рапирата, капитан Етиен-Луи дьо ла Фарг се замисли за миг. Той гледаше право пред себе си, над главата на Кардинала, който го наблюдаваше от фотьойла си с търпелив интерес.

— Е, капитане, приемате ли?

— Зависи.

Представляваше заплаха, тъй като беше влиятелен, и колкото по-влиятелен ставаше, толкова по-силна беше заплахата от него; кардинал Ришельо можеше да разбие нечия съдба с едно драсване на перото или да изстреля нечия кариера към върховете. Твърдеше се, че е човек, който смазва всички, които му се противопоставят. Преувеличаваха, защото, както обичаше да казва, Негово Преосвещенство нямаше други врагове освен противниците на държавата. Но към тях умееше да бъде безпощаден.

Сякаш издялан от мрамор, Кардиналът започна да говори по-твърдо.

— Не ви ли е достатъчно, капитане, обстоятелството, че вашият крал отново ви призовава да му служите?

Без да трепне, благородникът посрещна режещия поглед на Кардинала.

— Не, Ваше Преосвещенство, не ми е достатъчно.

Направи кратка пауза и добави:

— Или по-скоро, вече не ми е достатъчно.

* * *

Известно време в луксозната обстановка на голямата библиотека в Кардиналския дворец се чуваше само шумното дишане на дракончето. Разговорът загрубя и двамата мъже — единият седнал, а другият прав — замълчаха, докато Ла Фарг отстъпи. Но не сведе поглед, а напротив, вдигна го и отново го насочи към скъпата тапицерия, загърбена от Негово Преосвещенство.

— Гаранции ли искате, капитане?

— Не.

— В такъв случай, боя се, че не ви разбирам.

— Искам да кажа, Ваше Преосвещенство, че не желая нищо. Не мога да желая нещо, което ми се полага от само себе си.

— О!

Ла Фарг си позволяваше да се противопоставя на онзи, който властваше над Франция повече и от краля. От своя страна, Кардиналът знаеше, че не всички битки се печелят със сила. Докато благородникът оставаше в позата на непоклатимо очакване, готов вероятно да чуе, че ще прекара остатъка от дните си в подземна тъмница или че ще замине да се бие с диваците в Западна Индия, Ришельо се наведе над масата и със скования си пръст погали главата на дракончето.

Влечугото присви клепачи и доволно въздъхна.

— Малкият Приятел ми беше подарен от Негово Величество — каза Кардиналът, за да продължи разговора. — Той го кръсти и изглежда, тези създания много бързо свикват с името си… Както и да е, той очаква от мен да го храня и да го галя. Никога не съм пропускал да сторя това, както никога не съм пропускал да служа на интересите на Франция. Впрочем, ако внезапно го лиша от грижите си, Малкият Приятел скоро ще дръзне да ме ухапе. Без да се съобразява с добрините, които съм му направил… От всичко това можем да си извадим поука, не смятате ли?

Въпросът беше чисто риторичен. Оставяйки дракончето отново да се отдаде на съня, Ришельо потъна във възглавниците на фотьойла си, които напразно използваше, за да успокои ревматичните си страдания.

Направи гримаса, изчака болката да затихне и продължи.

— Зная, капитане, какво ви причиних преди време. Вашите хора и вие служихте отлично. Като познаваме миналите ви успехи и