Джанин Фрост
Обречена на ранен гроб
Среднощен ловец #4
Глава 1.
Ако ме хване, съм труп.
Бягах колкото бързо можех през гората, стрелкайки се покрай дървета, заплетени корени и камънаци. Чудовището изръмжа докато ме гонеше, като звукът от това прозвуча по-близо отколкото преди. Не бях способна да му избягам. Чудовището набираше скорост, докато аз ставах все по-уморена. Дърветата пред мен се разредиха, разкривайки един русокос вампир, стоящ на един хълм в далечината. Познах го веднага. В мен се надигна надежда. Ако го достигнех, щях да съм добре. Той ме обичаше. Щеше да ме предпази от чудовището. И въпреки това все още бях твърде далеч.
По хълма се плъзна мъгла, обгръщайки вампира, като го накара да изглежда почти призрачно. Изкрещях името му докато стъпките на чудовището се приближаваха още повече. Паникьосана се наклоних напред, едва избягвайки захвата на костеливите ръце, които щяха да ме издърпат надолу в гроба.
С подновено усилие се втурнах към вампира. Той ме пришпорваше и ръмжеше предупреждения към чудовището, което не спираше да ме гони.
— Остави ме на мира! — изпищях, когато бях сграбчена изотзад в безмилостен захват. — Не!
— Котенце! — крясъкът не дойде от вампира насреща ми, дойде от чудовището, което се бореше да ме събори на земята. Извих глава към вампира в далечината, но чертите му се размазаха, а мъглата го покри. Точно преди да изчезне, чух гласа му.
— Той не е твоят съпруг, Катрин.
Едно силно разтърсване заличи останалата част от съня и се събудих, за да открия Боунс, моя вампирски възлюбен, надвесен над мен.
— Какво има? Ранена ли си?
Странен въпрос, бихте си помислили, след като това беше само един кошмар. Но с правилната сила и магия понякога кошмарите можеха да се превърнат в оръжия. Преди известно време почти бях убита от един. Но независимо от това колко ярък беше, това беше просто сън.
— Ще бъда добре, ако престанеш да ме друсаш.
Боунс отмести ръцете си и въздъхна облекчено.
— Не се будеше и се мяташе на леглото. Това ми донесе лоши спомени.
— Добре съм. Това беше просто… странен сън.
Имаше нещо, свързано с вампира в него, което ме измъчваше. Сякаш би трябвало да знам кой е той. И все пак в това нямаше логика, тъй като той беше просто плод на въображението ми.
— Странното е, че не можех да доловя нищо от съня ти — подхвана Боунс. — Обикновено сънищата ти за мен са като музикален фон на заден план.
Боунс беше вампир повелител, по-могъщ от повечето вампири, които някога бях срещала. Една от дарбите му беше способността да чете хорските мисли. Макар и да бях наполовина човек, наполовина вампир, в мен имаше достатъчно човечност, че Боунс да успява да чува мислите ми, освен ако не се стараех да го блокирам. И все пак това бяха новини за мен.
— Чуваш сънищата ми? Боже, сигурно за теб никога няма тишина. Бих се застреляла в главата на твое място.
Което не би му свършило особено много работа всъщност. Само среброто право в сърцето или обезглавяването бяха смъртоносни за един вампир. Застрелване в главата на мен би ми видяло сметката по перманентен начин, но на Боунс то само би докарало гадно главоболие. Той се настани обратно на възглавниците.
— Не се плаши, любима. Казах ти, че е като музикален фон на заден план, така че това по-скоро е успокоително. Колкото до тишината — тук навън, по тази вода е толкова тихо, колкото ми се е случвало, без да бъда наполовина сбръчкан по време на процеса.
Легнах отново, докато през мен преминаваше тръпка при споменаването на близката му среща със смъртта. Косата на Боунс беше станала бяла от това колко близо се беше оказал до гибелта си, но сега беше отново в обичайния си наситен кафяв цвят.
— Заради това ли сме на яхта в Атлантическия океан? За да можеш да получиш малко спокойствие и тишина?
— Исках малко време насаме с теб, Котенце. Напоследък имахме толкова малко на разположение.
Меко казано. Макар че напуснах своята Работа като лидер на таен клон на Хоумленд Секюрити, който преследва вампири и гули, животът не беше станал скучен. Първо, трябваше да се справяме със загубите си от войната с един друг вампир повелител миналата година. Неколцина от приятелите на Боунс, както и съпругът на най-добрата ми приятелка Денис, Ранди, бяха убити. След това бяха минали месеци в преследване на останалите виновници за тази война, така че да не могат да оживеят достатъчно, за да кроят планове срещу нас някой ден. След това тренирахме заместничката ми, така че да може чичо ми Дон да има на разположение някой друг, който да играе ролята на стръвта, когато тайните му агенти тръгнат след непорядъчно действащите представители на немъртвото общество.
Повечето вампири и гули не убиваха, когато се хранят, но имаше и такива, които убиваха за развлечение. Или от глупост. Чичо ми се грижеше тези вампири и гули да бъдат спрени, както и за това обикновените граждани да не научават, че те съществуват. Така че когато Боунс