Читаем онлайн «Тристан и Изолда (Ранни творби)»

Тристан и Изолда Ранни творби

Стоян Атанасов Митът за Тристан и Изолда

Единство, което се долавя впоследствие и е чуждо на всяка изкуственост. Иначе би се разпаднало подобно на толкова систематизации от посредствени писатели, които прибягват до заглавия и подзаглавия, за да си дават вид, че следват едно-единствено и всеобхватно намерение. Единство без изкуственост, а може би толкова по-реално, колкото е по-вторично и родено в миг на въодушевление, открито между отделни части, които са чакали да се обединят, единство несъзнателно, тоест витално, а не логическо и което не е премахнало разнообразието, не е охладило изпълнението.

Марсел Пруст¹

Историята за Тристан и Изолда привлича много устни разказвачи и писатели от епохата на зрялото Средновековие. Името на Тристан се споменава в 70 творби, създадени между ХІІ и ХІV век. Героят води класацията по популярност и оставя зад себе си други звезди от рицарския литературен пантеон². Още с първите си трактовки темата за Тристан и Изолда прави силно впечатление на съвременниците. Впечатлява ни и сега. От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. А в средновековните първообрази на мита за Тристан и Изолда откриваме същностни черти на епохата, които изпъкват толкова по-ярко, колкото биват поставяни под въпрос от скандалните влюбени. Никоя друга любовна двойка от литературата на онова време не противопоставя така радикално любовта на брака, а оттам и на всички социални и морални ценности в онзи феодален свят.

Любовта е абсолют. Възниква от магическото въздействие на любовен еликсир, символ на предопределението. Впоследствие волята, разумът и изключителните качества на героите ще придадат човешки колорит на любовната страст, без да отслабват нейното всесилие. Влюбените не могат да обичат трето лице. Тяхната вярност е безусловна и окончателна. Тристан е антитеза на Дон Жуан или на Казанова. В името на любовта си Тристан и Изолда са готови да жертват всичко — привързаност към род и семейство, социално положение, комфорт, признание. В последна сметка жертват и себе си, но остават неразделни и след смъртта. Във всичките зрелищни ситуации и приключения, с които е изпълнен животът на героите, те следват едно по същество метафизично чувство, което не просто генерира множество романи и по-къси разкази, а задава определен поведенчески модел с универсална стойност. Корените на това чувство са залегнали дълбоко в човешката душевност, преди да кристализират в художествени форми и да станат мит, на който човечеството се позовава като на задължителна инстанция в осмислянето на любовта. От страстта на Тристан и Изолда не се стига до брак, не се раждат деца. Но тя ражда един от най-проникновените митове за любовта в европейската култура.

Тръгнем ли назад във времето към произхода на един мит, стигаме неизбежно до зона на мрака. Същностна черта на всеки мит е корените му да се губят. По-лесно определяме къде планинският поток става рекичка, отколкото кога притчата или легендата стават мит. Въпреки това искаме да знаем повече за предисторията на мита за Тристан и Изолда.

Предистории

Прието е, че Тристан е герой от пиктски произход. В ранното Средновековие пиктите са населявали северната част на Шотландия. За този герой имало разкази, които различни келтски народи — ирландци, уелсци, корнуелци, бретонци — допълвали, видоизменяли и разпространявали включително и извън пределите на своите земи. Не е възможно да се установи пряка приемственост между тези ранни разкази. По-уместно би било да ги разглеждаме като части от обща тематична мрежа, които в определен момент влизат в съзвучие помежду си, а интерференцията на отделните мотиви и епизоди поражда по-мащабни наративи.

За един от вероятните предтечи на Тристан се смята Дрист или Дристан, крал на пиктите, управлявал за кратко време около 780 г. Баща му се казвал Талорк. Според една легенда Дрист отишъл на един от Хебридските острови, разположени на запад от страната на пиктите. Там Дрист чул плач: местните хора оплаквали дъщерята на краля на островите, която скоро трима великани щели да им отнемат като кръвнина. Дрист победил великаните и спасил принцесата, но бил тежко ранен. Принцесата превързала неговата рана, но така и не видяла лицето на своя спасител, защото бил с шлем на главата. Впоследствие кралят на островите обявил, че всички мъже, които претендирали за ръката на дъщеря му, трябва да се представят и да се окъпят пред него. Дрист бил разпознат по превръзката, кралят му дал дъщеря си за съпруга, но героят не приел предложението³.

Пиктският разказ за Дрист прониква в Уелс