Читаем онлайн «Извисяване» 31 cтраница

ръцете му бяха заети и не можеше да ѝ отвърне със същото. Видя как и другите му махат от Вю Драйв. Видя светлините на фенерчетата им, насочени към него, забеляза как постепенно се сближават, докато тъй набираше височина.

Вятърът се опита да го завърти, което му припомни как се беше изпързалял настрани при нелепото си пътуване надолу по заледената морава към пощенската кутия, но сега опъна част от завивката откъм посоката на вятъра и се стабилизира. Може би не му оставаше много време, но това нямаше значение. В момента единственото, което искаше, бе да погледне надолу и да види приятелите си — Дирдри до инвалидната количка на моравата и другите на улицата. Мина покрай прозореца на спалнята си и видя, че лампата още свети и хвърля жълти ивици върху леглото му. Видя нещата на бюрото си — часовника, гребена, малка пачка банкноти — които никога повече нямаше да докосне. Издигаше се все повече и на лунната светлина видя нечие фризби, заклещило се в една чупка на покрива може би още от времето, преди с Нора да купят къщата.

„Това дете може вече да е възрастен човек — помисли си. — Може да пише статии в Ню Йорк, да копае канали в Сан Франциско или да рисува в Париж. Загадки, загадки, загадки.“

Топлото течение от къщата го подхвана и той се заиздига по-бързо. Градът се разкри под него като гледан от дрон или нископрелитащ самолет, лампите по Главната и Касъл Вю бяха като перли на гердан. Скот видя коледната елха, която Дирдри бе запалила преди повече от месец и която щеше да остане на площада до първи февруари.

Тук горе бе студено, много по-студено, отколкото на земята, но всичко беше наред. Той пусна завивката и се загледа как пада, разперва се, забавя се, превръща се в парашут, не съвсем безтегловен, но почти.

„Всеки трябва да може да преживее това — помисли си — и може би в крайна сметка всеки го преживява. Може би, когато времето му изтече, всеки се извисява.“

Изпъна ръката си с „Небесната светлина“ и драсна края на фитила с нокът. Нищо не се случи.

„Светлина, по дяволите! Не можах да се насладя на последното хранене, ще може ли поне да осъществя последното си желание?“ Той отново драсна фитила.

35

— Вече не го виждам — каза Миси. Плачеше. — Отиде си. Можем вече…

— Чакай — прекъсна го Дирдри. Беше се присъединила към тях в началото на алеята пред дома на Скот.

— Какво? — попита доктор Боб.

— Просто изчакайте.

Така зачакаха, като се взираха в тъмнината.

— Не мисля… — започна Майра.

— Още малко — каза Дирдри.

„Хайде, Скот — мислеше си, — вече си почти на финала, това е твоето състезание, спечели го, скъсай лентата, не се предавай. Не се препъвай. Хайде, голямо момче, покажи какво можеш.“

Високо над тях блесна ослепителен огън: червено, жълто, зелено. Последва пауза, и изведнъж от небето се изсипа истински водопад от злато, блестящо, сипещо се, сипещо се, сипещо се, сякаш никога нямаше да свърши.

Дирдри хвана ръката на Миси.

Доктор Боб хвана ръката на Майра.

Гледаха в захлас, докато и последните златни искри угаснаха и отново се възцари мрак. Някъде високо над тях Скот Кери продължаваше да набира височина, да се издига над света на смъртните с усмихнато лице, обърнато към звездите.

Бележки под линия

1

Препратка към много популярна детска песничка. Dance like you’ve got ants in your pants, dance like you’ve got bees on your knees… (англ.) — Танцувай, сякаш в панталона имаш мравки, танцувай, сякаш пчели ти жилят коленете… — Бел.прев.

(обратно)