Агата Кристи
Трупът в библиотеката
Първа глава
I
Мисис Бантри сънуваше. Нейният сладък грах в саксия бе спечелил първа награда на изложбата за цветя. Викарият, облечен в расо и стола1, раздаваше наградите в църквата. Появи се жена му, облечена в бански костюм, но според блажения обичай на съновиденията никой от енориашите не се възмути, както това със сигурност би станало в действителния живот…
Мисис Бантри се наслаждаваше на съня си. Обикновено тя изпитваше наслада от утринния сън, който биваше прекъсван от сутрешния чай. Някъде в подсъзнанието й се пробуждаше и усещането за обичайните шумове в домакинството по това време. Претракваха гривните на пердетата, които прислужницата дърпаше отвън на стълбището. Втората прислужница почукваше с четката за прах в коридора пред спалнята. В далечината отекваше тежкият шум от отключването на входната врата.
Започваше нов ден. А дотогава тя трябваше да извлече максимално удоволствие от изложбата на цветя — защото ставаше все по-ясно, че това е само сън…
Под нея се разнесе хлопането от отварянето на дървените кепенци на всекидневната. Тя чуваше и едновременно не чуваше всички тези звуци. Още поне половин час щяха да продължат обичайните шумове на домакинството — дискретни, приглушени, несмущаващи, защото бяха тъй познати. Щяха да прераснат в тихи стъпки по коридора, в изшумоляване на басмена рокля, в подрънкване на сервиза за чай, който Мери оставяше на масата пред вратата, после дискретно почукваше и влизаше да разтвори пердетата.
В съня си мисис Бантри се навъси. Нещо смущаваше съня й, нещо нередно. Стъпки по коридора, прекалено забързани стъпки. Несъзнателно тя се заслуша за звънтенето на подноса за чай, но нищо подобно не се чуваше.
Чу се почукването по вратата. Автоматично, от глъбините на съня си, мисис Бантри каза:
— Влез!
Вратата се отвори, трябваше да последва тракането от издърпването на пердетата.
Но нищо подобно не се случи. Сред зеленикавия полумрак прозвуча гласът на Мери — задъхан, истеричен:
— О, госпожо! О, госпожо! В библиотеката има труп!
След това, хълцайки истерично, тя изтича вън от стаята.
(обратно)
II
Мисис Бантри се изправи в леглото.
Или сънят й бе поел много странна насока, или Мери наистина се бе втурнала в стаята и бе извикала (невероятно! немислимо!), че в библиотеката има труп.
— Невъзможно — каза си мисис Бантри. — Сигурно съм сънувала.
Но още докато го казваше, ставаше все по-сигурна, че това не беше сън, че Мери, нейната превъзходна, въздържана Мери, в действителност бе произнесла тези невероятни думи.
Мисис Бантри размисли около минута, след което сбута с лакът спящия си съпруг:
— Артър, Артър, събуди се!
Полковник Бантри изсумтя, промърмори нещо и се обърна на другата си страна.
— Събуди се, Артър. Чу ли какво каза тя?
— Сигурно е права — неясно произнесе полковник Бантри. — Съгласен съм с теб, Доли — добави той и моментално заспа отново.
Мисис Бантри го разтърси.
— Чуй ме! Мери влезе тук и каза, че в библиотеката има труп.
— Ъ-ъ-ъ… какво?
— Труп в библиотеката.
— Кой го каза?
— Мери.
Полковник Бантри направи опит да мобилизира способностите си да мисли, за да се справи със ситуацията.
— Глупости, мое старо момиче. Ти си сънувала.
— Не, не съм. И аз така си мислех в началото, но не съм сънувала. Тя наистина влезе и каза точно това.
— Мери влезе и каза, че в библиотеката имало труп?
— Да.
— Но това не може да бъде — заяви полковникът категорично.
— И аз смятам, че не може — каза мисис Бантри със съмнение.
Тя обаче не се задоволи с това и продължи:
— Но защо тогава Мери каза, че има?
— Не може да е казала такова нещо.
— Каза.
— Въобразяваш си.
— Не си въобразявам.
Полковник Бантри вече бе напълно буден и решен да действа както случаят повелява. Той се обърна нежно към жена си:
— Ти си сънувала, Доли, така си е. Това е от онзи детективски роман, дето го чете — „Доказателството на счупената кибритена клечка“. Нали се сещаш — лорд Еджбастън намира красива блондинка мъртва върху постелката пред камината в библиотеката си. В книгите винаги намират трупове в библиотеките. Не съм чувал такова нещо да се е случвало в действителност.
— Може би сега ще чуеш! Както и да е, Артър, трябва да станеш и да провериш.
— Но, Доли, това наистина трябва да е било сън. Сънищата много често изглеждат невероятно реални веднага след пробуждане. Човек си въобразява, че всичко е истина.
— Аз сънувах нещо съвсем различно — изложба на цветя, жената на викария по бански костюм — такива неща.
С внезапен прилив на енергия мисис Бантри скочи от леглото и издърпа завесите. Светлината на прекрасния есенен ден изпълни стаята.
— Не съм сънувала — каза тя твърдо. — Ставай веднага, Артър, и слизай долу да провериш.
— Искаш