Мо Хейдър
Птичарят
Джак Кафъри #1
Благодарности
Дължа благодарности на всички от AMIP „Торнтън хийт“, особено на групов началник детектив Д. Рийв и полицай М. Литъл. Също така благодаря на Иейн Уест от отдела по съдебна медицина към „Гайс хоспитъл“, на д-р Елизабет Уилсън и Дъг Стаутън от Службите по научна криминалистика, на Зено Гератс и патолога Ед Фриндландър от Здравния университет, Мисури, които ми дадоха професионалната си подкрепа в много по-голяма степен, отколкото изискваше дългът им.
Държа да спомена специално името на Стив Гуилиям заради неговото търпение и помощ.
За приятелството и вярата им в мен благодаря на: Джими Брукс, Карън Катлинг, Рилке Д., Линда Даунинг, Джон Финк, Джоу Голдсуърти, Джейн Грегъри, Дейв и Дебора Хед, Патрик Джансън-Смит, Сю и Майкъл Лейдън, Дорийн Норман, Лизан Рейдис, Сам Серафи и Саймън Тейлър. Благодаря също така на Каролайн Шанкс, която спаси живота ми преди години, на Майри Хитоми, която продължава да го прави и досега, на моето наистина забележително и прекрасно семейство (най-образованата и находчива групичка от хора, която съм срещала някога) и, най-вече — на Кийт Куин.
(обратно)
1
Северен Гринич. Краят на май. Три часа преди изгрева на слънцето реката бе опустяла. Тъмните шлепове опъваха въжетата, които ги привързваха към местата им по пристана, а пролетният прилив леко избутваше малките платноходки извън тинята, в която дремеха. Над водата към брега се носеше лека мъглица — край потъналите в мрак бакалии, над безлюдния Милениум дом и над самотните, пусти, странни лунни пейзажи — докато се установеше на четвърт миля навътре в сушата, сред призрачната машинария на един полуизоставен ограден строеж.
Тъмнината внезапно бе разкъсана от фарове — една полицейска кола свърна по страничния път, а сините й светлини пулсираха яростно. Миг по-късно бе последвана от втори и после — от трети автомобил. През следващите двайсет минути още полицейски коли се събраха в оградения терен на строежа — осем автомобила от районния полицейски участък, два обикновени „Форд Сиера“ и белият микробус „Форд транзит“ на криминалния фотографски екип. В началото на отбивката поставиха бариера и разпратиха местни полицаи да затворят достъпа откъм реката. Първият офицер от криминалния отдел се отби в Кройдънската телефонна централа, за да вземе номерата на пейджърите, на хората от Area Major Investigation Pool1, а на пет мили от същото място детектив инспектор Джак Кафъри от екип „Б“ на AMIP беше събуден.
Той полежа в тъмното, като премигваше и се опитваше да събере мислите си, борейки се с естествения импулс да се потопи отново в съня. После си пое дълбоко въздух и направи нужното усилие — изтърколи се от леглото и се запъти към банята, наплиска лицето си с вода — никакво „Гленморанджи“ през седмицата, когато си резерва, Джак, закълни се веднага, закълни се. Умишлено не бързаше — по-добре беше да пристигне напълно разсънен и спокоен. Сега идваше ред на вратовръзката, нещо, което се подценяваше — криминалният отдел не обича да сме по-изтупани от техните хора. Пейджърът и кафето, много нескафе, със захар, но без мляко, без никакво мляко, и най-вече не яж — никога не знаеш какво ще ти се наложи да видиш. Изпи две чаши кафе, намери ключовете на колата в джоба на джинсите си и, вече разсънен от кофеина, със свита от него самия цигара между зъбите, подкара из пустите улици на Гринич към местопрестъплението. Шефът му, детектив групов началник Стив Мадокс — дребен, преждевременно посивял мъж, безупречен както винаги в кафявия си костюм — го чакаше пред оградения терен на строежа, крачейки под самотния стълб на уличното осветление, като въртеше около пръста си ключовете за колата и дъвчеше устната си.
Видя как Джак паркира колата си, приближи се до нея, подпря лакът на покрива й, надвеси се към отворения прозорец и рече:
— Надявам се, че не си ял току-що.
Кафъри дръпна ръчната спирачка и измъкна цигарите и тютюна от жабката.
— Супер. Точно каквото се надявах да чуя.
— Това тук има с какво да шашне и опитните. — Отстъпи, за да направи място на Джак да излезе от автомобила. — Жена, отчасти погребана. Зарита насред пустеещата земя.
— Беше ли вече там?
— Не. Дивизионният на криминалния отдел ме информира. И, ъъъ… — Погледна през рамо натам, където се бяха струпали полицаите от местния криминален отдел. Когато се обърна отново към своя събеседник, заговори по-тихо: — Правена й е аутопсия.
Джак застина за момент, поставил ръка върху вратата на колата.
— Аутопсия ли?
— Да.
— Значи трупът си е направил разходка дотук от някоя лаборатория по патология.
— Знам, че…
— Или става въпрос за лудория на студент по медицина…
— Знам, знам. — Мадокс вдигна ръце, за да го накара да замълчи. — Това не е точно наша територия, но виж… — Отново погледна през рамо и се надвеси още по-близо до прозореца. — Слушай, обикновено хората от