Читаем онлайн «Таен обожател» 3 cтраница

Струваше й се, че Ванда винаги е разстроена или че ще избухне в плач. Лаура знаеше от Джими, че Ванда е поела изцяло бремето на семейния живот, когато Гари е бил малък, и грижите по него след катастрофата. Бащата на Гари, Карл Юрик, бил некадърен чаровник и алкохолик, който изчезвал, когато му скимне, и никога не поемал отговорност за семейството си. След катастрофата не се мяркал в продължение на няколко години. Много хора, включително Джими, намираха кусури на Ванда и смятаха, че е прекалено грижовна, но Лаура си представяше как самата тя би се чувствала на мястото на Ванда, ако нещо подобно се случеше със собствения й син Майкъл. Как може една майка да се примири с такова нещо?

— Здравейте — отвърна лаконично Ванда. — Гари, ще те чакам отзад.

— Добре — отговори той.

Без да каже нещо повече, Ванда се обърна и излезе.

Гари сякаш се притесни.

— Майка ми ме докара днес — обясни той. — Моята кола е на ремонт. — Гари имаше специална кола, приспособена за инвалиди, която управляваше само с ръце. — Трябва да вървя — добави той, оглеждайки се за палтото си.

Лаура го видя преметнато на един стол и му го подаде.

— Радвам се, че се видяхме — каза тя. — Ела да вечеряме заедно другата седмица. Свободен ли си във вторник?

— Ще видя — отвърна ядосано той. — Благодаря за поканата. Как е Майк?

— Добре е — усмихна се Лаура.

— Кажи му, че ще дойда да го повозя. — Майкъл обичаше да се вози в инвалидната количка в скута на Гари и искаше от него да кара все по-бързо. Първия път, когато Майкъл се покатери в количката, Лаура се ужаси, но Гари само се разсмя. На него изглежда му харесваше.

Гари облече палтото си и подкара количката. Джими беше монтирал по една наклонена плоскост на задния вход в галерията и дома си, за да може Гари лесно да влиза и излиза. Той спря количката при стълбата, извика „Довиждане, Джим“ и се запъти към задната врата.

— Горе главата, мой човек! — провикна се Джим и после извика на Лаура: — Затвори си очите и не ги отваряй, докато не ти кажа.

— Защо? — засмя се Лаура, но си затвори очите.

Чу тежките стъпки на Джими по стълбите, усети силната мъжка миризма, която излъчваше, и след това чу как оставя нещо тежко на бюрото.

— Хайде, отвори си очите — каза той.

Лаура погледна и радостно възкликна. Той беше поставил в рамка обложката на новата й книга.

— Един закъснял коледен подарък — въздъхна той. — Нямах възможност да го направя по-рано. Бързах да приключа с поръчките.

Лаура се усмихна на съпруга си. Той беше едър мъж с широки рамене и безгрижна увереност на човек, който винаги се е радвал на много обич. Беше един от любимците на Кейп Крисчън, представил се отлично и на академичната, и на футболната сцена, и в гимназията, и в колежа, а когато тя се запозна с него в Сан Франциско, беше на път да стане силен играч в бизнеса с произведения на изкуството. Всички се изненадаха от решението му да се откаже от обещаващата си кариера, да се върне на Източния бряг и да открие малка галерия в родния си град. Но той вложи в галерията огромния си капацитет за работа и усета си за изкуство. Нищо чудно, че жънеше успехи.

— Прекрасна е — каза тя. — Благодаря ти. — Стана от стола и го целуна по брадясалата буза. Харесваше й, че си пуска брада. Смяташе, че е по-привлекателен така, а освен това той вече не се оплакваше, че трябва да се бръсне. Тя погледна отново подаръка и прокара леко пръст по рамката. — Много красива рамка си направил.

— Много хубава снимка за рамката — каза той, надвесен над рамото й. Нейната снимка върху обложката на книгата беше направена от него предишното лято на плажа.

Като повечето хора, Лаура беше критична към собствената си външност. Но точно тази снимка й харесваше.

— Хубава е — призна тя.

— В действителност обаче си много по-хубава — отвърна той.

— Между другото, Марта ми се обади днес — каза Лаура. Марта Еберхарт беше редакторката на Лаура, която преди три години измъкна ръкописа й заедно с илюстрациите от купищата сладникаво-глуповати писания и направи от нея авторка. Лаура изпитваше дълбока лоялност и признателност към Марта.

— Така ли? Какво каза? Как върви книгата? — попита Джим.

— Изглежда върви много добре — каза Лаура. — Тя, изглежда е доволна.

— Чудесно.

— Миналия месец говорила с някакъв човек от „Книжен свят“, който иска да напише материал за мен — каза Лаура, горда от тази новина. — Някакъв човек, който се казва Боб Гърстър. Иска да дойде тук, да направи снимки, да вземе интервю…

— Това е чудесно — отговори Джими, който не пропускаше нито една възможност за реклама. — Може да му покажем къщата, галерията, всички картини!

— Чакай да видим — отвърна предпазливо Лаура. — Още не е се е обадил. Може да се е отказал.

— Всъщност не знам — каза шеговито Джим. — Сега като си помисля, не съм сигурен, че искам някой друг да ти прави снимки. И после разни книгомани да примират, като те видят.

— С тези ласкателства…