Читаем онлайн «Събуждане за мъртвеца» 2 cтраница

беше и Спарк, който се занимаваше с източни езици, както и Стийд-Аспри, който бе седял на масата за преподаватели в оная вечер, когато Джебъди бе поканил Смайли. Трябваше да признае, че бе впечатлен. Фийлдинг да напусне апартамента си, ла не говорим за Кембридж — това бе истинско чудо. По-късно Смайли винаги си спомняше за това интервю като за танц с ветрило — някакъв предначертан ход на следващи едно след друго действия, всяко от които сваляше още една преграда, за да разкрие нова част от едно мистериозно цяло. Най-накрая Стийд-Аспри, който навярно беше председател, вдигна и последната завеса и истината застана пред него в цялата си ослепителна голота. Предлагаха му работа в това, което, поради липса на по-подходящо име, Стийд-Аспри смутено описа като Сикрет Сървис.

Смайли поиска време за размисъл. Дадоха му една седмица. Никой не отвори дума за пари.

Същата вечер той отседна в хубав лондонски хотел и отиде на театър. Почувствува се странно главозамаян и това го притесни. Знаеше много добре, че ще приеме, че можеше да го направи още на самото интервю. Беше го възпряло само инстинктивната предпазливост, а може би и простимото желание до пококетира с Фийлдинг.

След като прие, последва период на обучение: анонимни къщи извън градовете, анонимни инструктори, много пътуване и нещо, което се очертаваше все по-ясно — невероятната възможност да работи напълно самостоятелно.

Първото му назначение беше относително приятно — двугодишно назначение като доцент по английски в провинциален германски университет; лекции върху Кийгс и ваканции в баварски ловни хижи с групи от ревностни и не дотам подредени немски студенти със сериозни изражения. В края на всяка дълга ваканция той довеждаше някои от тях в Англия, след като вече бе набелязал вероятните обекти и предал препоръките си по таен канал до един адрес в Бон; през всичките тези две години той не разбра дали препоръките му са били взети под внимание или не. Нямаше как да научи дори дали неговите кандидати са станали обект на внимание. Той дори не бе сигурен дали информациите му изобщо са стигнали до местопредназначението си; нямаше и контакт с Отдела по време на престоя си в Англия.

Чувствата, които го обземаха, когато вършеше всичко това, бяха смесени и противоречиви. Интересно му беше да прави преценка от позицията на страничен наблюдател на това, което се бе научил да нарича „потенциала за агент“ на някое човешко същество; да измисля дребни изпитания за характера и поведението, които да го осветлят за качествата на евентуален кандидат. Тази част от него беше бездушна и безчовечна — в тази роля Смайли беше просто международният наемник в своя занаят, лишен от морал и други мотиви, освен тези на личното удовлетворение.

И обратно — натъжаваше го, когато ставаше свидетел на постепенната смърт на собствената си естествена способност да изпитва удоволствие. Винаги затворен в себе си, той вече се улавяше как се отдръпва от изкушенията на приятелството и човешката преданост; пазеше се внимателно от прояви на спонтанна реакция. Със силата на интелекта си се принуждаваше да наблюдава човечеството с клинична обективност и понеже не беше нито безсмъртен, нито безпогрешен, ненавиждаше и се страхуваше от фалша на живота си.

Ала Смайли беше сантиментален и продължителното изгнаничество подсили дълбоката му любов към Англия. Ровеше се жадно в спомените си от Оксфорд — неговата красота, благоразумното му спокойствие и зрялата неприбързаност на неговите преценки. Мечтаеше за почивка под поривите на есенния вятър в Хартлънд Кий, за дълги разходки по корнуелските стръмни скали, където да чувствува лицето си гладко и горещо на морския вятър. Това бе неговият таен, друг живот; постепенно намрази просташката намеса на новата Германия — маршовете и крясъците на униформени студенти, насечените, арогантни лица и техните евтини отговори. Ненавиждаше и начина, по който преподавателското тяло се погаври с предмета му — неговата любима немска литература. Имаше и една нощ, една ужасна зимна нощ на 1937, когато Смайли бе стоял до прозореца си и бе наблюдавал огромната клада в университетския двор — около него се бяха струпали стотици студенти, лицата им екзалтирани и лъщящи на танцуващите пламъци. Мятаха книги в огнените езици, мятаха ги със стотици. Знаеше чии са тези книги — на Томас Ман, на Хайне, на Лесинг и на много други. Смайли, затулил цигара с потната си шепа, наблюдаваше с омраза и същевременно ликуваше, защото бе познал своя враг.

Хиляда деветстотин тридесет и девета го завари в Швеция като акредитиран представител на известен швейцарски производител на малокалибрено оръжие; за удобство, по документи връзката му с фирмата датираше достатъчно отдавна. И като че ли пак за удобство външността му се бе попроменила — Смайли бе открил в себе си талант, който надминаваше елементарната промяна на цвета на косата и появата на малък мустак. В продължение на четири години игра тази роля,