Читаем онлайн «Отдавна отминала светлина»

Гай Гавриел Кай  Отдавна отминала светлина

На Рекс Кай с обич

Неизменна подкрепа.

Доверен пръв читател.

Благодаря ти, братко!

Небесните сфери безкрайно отекват.

Но мигът е непобедим в паметта.

Завръща се посред нощ. Кои са онези с факли в ръце,

за да осветят ярко отдавна отминалото?

Чеслав Милош

Основни действащи лица

(Обикновено живеят в родния си град, а не непременно там, където се появяват за пръв път в текста.)

В Сереса

Джуданио Чера, наричан също Данио, понякога и Данино

Алвизо, негов братовчед, книжар в Сереса

Брунето Дузо, страж

Дук Лучино Конти, болен от инсулт

Ричи, изпълняващ задълженията на дук

Петронела, Дарио, Маурицио — съседи на Джуданио

В Мачера

Дук Аримано Риполи

Корина, негова съпруга

Адрия, тяхната най-млада дъщеря

В Акорси

Фолко Чино д’Акорси, владетел на Акорси, командир на наемници

Катерина Риполи д’Акорси, негова съпруга, сестра на дук Аримано от Мачера

Съратници на Фолко:

Алдо, негов братовчед и заместник

Джан

Копо Пералта

Леоне

Ванета, сестра на Фолко (починала)

В Ремиджо

Теобалдо Монтикола ди Ремиджо, владетел на Ремиджо, командир на наемници

Джиневра дела Вале, негова любовница, майка на неговите двама невръстни синове

Трусио, неговият най-възрастен син от покойната му съпруга

Джерардо Монтикола, брат на Теобалдо, канцлер на Ремиджо

Съратници на Монтикола:

Гаетан, негов заместник, родом от Фериер

Колучо, капитан в неговия отряд

В Авена

Гуарино Пезели, основател на прочутата школа там

Ерицио и Евардо Ричардиано, братя властващи в Авена

В Милазия

Граф Уберто от Милазия, наричан Звяра

Новаро, негов канцлер

Морани ди Росо, главен иконом в двореца

Опичино Валери, търговец

Ериджо, неговият най-възрастен син

Във Фирента

Пиеро Сарди, банкер, властващ във Фирента

Версано, неговият по-възрастен син

Антенами, неговият по-млад син

Ариберти Борифорте, военачалник

В Родиас

Върховен патриарх Скарсоне Сарди, племенник на Пиеро

В Бишо

Кардерио Сакети, обущар

Мина Сакети, негова леля

Леора, негова дъщеря

Карло Серана, участник в надбягването на Бишо

Други

Йелена, пътуваща лечителка

Брат Нардо Сарзерола, духовник

Горо Калмета, търговец в град Росо

Матео Меркати, прочут художник

Гурчу, халиф на ашарите, обсадили Сарантиум

Първа част

1.

Оставил зад себе си младостта мъж в просторна стая нощем. Има фенери и лампи, факли в скоби, красива маса, високи закрити прозорци, картини в сенките на стените. Не е сам. Въпреки това долавя как умът му се връща към времето, когато наистина е бил млад. Всички го правим. Ухание ни пренася там, глас, име, някой човек ни напомня за друг, когото сме познавали…

Събития се разгръщат в този момент, но има и забавяне, пролука в припряната върволица от влизащи и излизащи, а и миналото е по-близко през нощта.

Той умува над случка от времето, когато опознаваше света и мястото си в него. Не може да разкаже цялата история, а и не би го направил. Виждаме само откъслечно историята, дори да е нашата собствена. Тя бездруго не ни принадлежи изцяло — в памет, в записки, в чуто или прочетено. Можем да си върнем само част от миналото. Понякога и това стига…

Моряците казват, че дъждът тъгува за облака, докато пада в светлина или мрак към морето. Така и аз тъгувам за нея, докато падам през живота си през времето, през хаоса на нашите времена. Все още я сънувам понякога, но нищо не придава смисъл или значение на сънищата, само аз съм и онова, което искам да смятам за истина. Единствено копнеж.

Помня много добре онази есенна нощ. Твърде странно би било да не я помня, след като ме тласна по различен път от този, който си представях. Промени насоката на дните ми, както би казал Гуарино. Смъртта можеше да ме застигне лесно. И не би имало никаква посока. Виденията за ножове останаха задълго в ума ми след това. И за онзи на колана ми, и за използвания преди моя.

Дължа живота си на Морани ди Росо. Паля свещи, за да почета паметта му. Той беше добър човек, май е справедливо да се каже, че нямаше как да не е добър човек, щом беше сред приятелите на Гуарино. Морани беше главен иконом на двореца в Милазия. Той ме прие на служба по препоръка на Гуарино. И затова бях в двореца през нощта, когато граф Уберто, наричан също Звяра, бе убит от момичето.

Струва ми се необходимо да спомена, че станах ученик в школата на Гуарино не