Читаем онлайн «Орденът на ясновидците»

Саманта Шанън Орденът на ясновидците Сезонът на костите #2

На бойците —

и писателите

Там жалки палячовци — с образ на Бога —

На сцената с мъка заекват, крещят;

Дохождат, отхождат и в смъртна тревога

Насам и натам като кукли сноват

А водят ги сенки, огромни и странни.

Едгар Алън По

(обратно)

Част I Скитница

Не е ли истина, че ние, Неестествените, далеч превъзхождаме останалите? Защото, макар да сме париите на обществото, макар да пълзим в канавките и да молим за насъщния, ние сме живите проводници към света отвъд. Ние сме доказателството за паралелно съществуване. Ние сме катализатори на крайната енергия, на извечния етер. Ние впрягаме самата смърт. Ние сваляме Мрачния ездач от седлото му.

Из „За същината на неестествеността“, от неизвестен автор

1 Кацане

Рядко се случва една история да започне от самото начало. Що се касае до тази, в голямата схема на нещата аз се появявах в началото на края. В крайна сметка отношенията на Рефаимите със Сцион бяха започнали едва двеста години преди раждането ми — а за тях човешките животи са мимолетни като удар на сърцето.

Някои революции преобразяват света само за ден. Други отнемат десетки или стотици години, а трети така и не дават плод. Моята започна с един момент и един избор. С разцъфването на едно цвете в един таен град на границата между световете.

Ще трябва да изчакате, за да видите как ще свърши.

Добре дошли обратно в Сцион.

2 септември 2059 г.

Всеки от десетте вагона на влака беше обзаведен като малък салон. Дебели червени килими, полирани масички от палисандрово дърво, златни котви — символът на Сцион, — избродирани върху всяка седалка. От скрити високоговорители се носеше класическа музика.

В дъното на нашия вагон Джаксън Хол, босът на секция I-4 и водач на моята банда от лондонски зрящи, седеше, сключил длани върху дръжката на бастуна си, с немигащи, вторачени право напред очи.

От другата страна на пътеката Ник Нигорд, моят най-добър приятел, се бе уловил за металната халка, висяща от тавана. След шест месеца раздяла видът на бледното му лице ми се струваше като възкръснал спомен. Ръката му бе опасана от синкави, издути вени, а погледът — прикован в най-близкия прозорец, зад който от време на време пробягваха светлините на тунела. Още трима от членовете на бандата се бяха проснали по седалките: Даница с нейната цепната глава, Надин с разкървавените си ръце и брат й Зийк, стиснал пострадалото си рамо. Последната от нас, Елайза, бе останала в Лондон.

Аз седях встрани от тях, взирайки се в мрака отвън. Кожата под лакътя ми бе прясно изгорена там, където Даница бе деактивирала сционския микрочип.

В ушите ми още звънеше последната заръка, дадена от Лорда: „Бягай, малка броднице.“ Но къде щеше да избяга той самият? Затворената врата на перона бе заобиколена от въоръжени Жандарми. За гигантските си размери той умееше да се движи като сянка, но дори сянка нямаше как да се промъкне покрай тях. Нашира Саргас, предводителката на Рефаимите и негова някогашна годеница, щеше да стори всичко по силите си, за да го залови.

Някъде в мрака бе златната нишка, свързваща духа на Лорда с моя. Оставих етера да ме обгърне, но не долових никакъв отговор от отсрещната страна.

Сцион трябваше вече да е узнал за въстанието. Все нещо бе успяло да се изплъзне, преди пожарът да унищожи системите за комуникация. Съобщение, предупреждение — дори една дума щеше да е достатъчна, за да ги извести за кризата, настъпила в колонията. Те щяха да ни чакат с флукс и с оръжия, да ни чакат, за да ни пратят обратно в нашия затвор.

Е, бяха добре дошли да опитат.

— Трябва да си съставим план — казах, ставайки от мястото си. — След колко време ще стигнем Лондон?

— Двайсетина минути — отвърна Ник.

— Мога ли да попитам къде свършва тунелът?

Той се усмихна мрачно.

— Точно под Архонтството. Нарича се станция „Уайтхол“¹.

Усетих свиване под лъжичката.

— Не ми казвай, че се каним да бягаме през Архонтството.

— Не, ще спрем влака преждевременно и ще потърсим друг изход. Тази линия все трябва да има някаква връзка с останалите. Дани смята дори, че през сервизните тунели ще можем да проникнем в лондонското метро.

— Сигурна ли си? — обърнах се към Даница. — Тези тунели положително ще гъмжат от