Читаем онлайн «Облак врабчета»

Такаши Мацуока Облак врабчета Облак врабчета #1

На Харуко, Уейсин и Джена

Нека винаги ми служат за пример с тяхната смелост, мъдрост и милосърдие.

Списък на героите в книгата

Генджи — велик владетел на Акаока; водач на рода Окумичи

Шигеру — чичо на владетеля Генджи

Кудо — началник на сигурността на владетеля Генджи

Сайки — управляващ двора на владетеля Генджи

Хиде, Шимода, Таро — самураи от рода Окумичи

Хейко — гейша, любовница на Генджи

Ханако — прислужница на рода Окумичи

Владетелят Киори — починалият дядо на Генджи

Сохаку — настоятел на манастира Мушиндо (и командир на конницата на рода Окумичи)

Джимбо — монах дзенбудист (бивш християнски мисионер)

Зефаная Кромуел, Емили Гибсън, Матю Старк — християнски мисионери

Каваками — началник на тайната полиция на шогуна

Мукай — помощник на Каваками

Кума — нинджа убиец, на служба при Каваками

(обратно)

(обратно)

I Новогодишният ден 1 януари 1861 г.

1 „Витлеемска звезда“

Когато пресичате непозната река далеч от вашите владения, наблюдавайте доколко е спокойна повърхността и следете прозрачността на водата. Обърнете внимание на поведението на конете. Внимавайте да не попаднете в засада. На познат брод близо до вкъщи се загледайте внимателно в сенките на отсрещния бряг и наблюдавайте движението на високата трева. Заслушайте се в дишането на най-близкия до вас спътник. Пазете се от самотния убиец.

Судзуме-но-кумо (1491)

Хейко се преструваше, че още спи, продължаваше да диша дълбоко и бавно, мускулите й отпочиваха, но не бяха отпуснати, устните й бяха затворени леко, сякаш ей сега ще се разтворят, очите й бяха спокойни под неподвижните клепки, обърнати навътре, към спокойното място в сърцевината на нейното същество. Тя по-скоро предугади, отколкото почувства, че той е буден до нея.

Надяваше се, че когато се обърне да я погледне, ще види:

Косата й: мрак в беззвездна нощ, разпилял се по синьото копринено спално бельо.

Лицето й: бледо като пролетен сняг, осветено със светлина, открадната от Луната.

Тялото й: обещаващи извивки под завивката, също от коприна, украсена с фина бродерия на двойка бели жерави, чиито шии бяха поруменели, обзети от завладялото ги безумство, докато танцуваха и се състезаваха във въздуха на фона на златно поле.

Изпитваше увереност в беззвездната нощ. Косата й — тъмна, лъскава, прекрасна — бе едно от най-добрите й качества.

Изразът „като пролетен сняг“ беше твърде далеч от действителността, дори поетичният образ да бе плод на щедро, метафорично сравнение. В детството си бе живяла в рибарско село в провинция Тоса. Прекараните толкова отдавна щастливи часове на слънце никога нямаше да могат да бъдат напълно забравени, защото бяха напръскали бузите й леко с лунички. А пролетният сняг е чисто бял. Е, това се компенсираше от лунната светлина. Той настояваше на това определение. Коя беше тя, че да изразява несъгласие с него?

Надяваше се, че я гледа. Заспала изглеждаше елегантна, дори когато спеше наистина. А когато се преструваше, както сега, въздействието върху мъжете обикновено бе опустошително. Какво ще направи той? Дали ще повдигне завивката, внимателно, дискретно, за да погледне невинната й голота? Или ще се усмихне, ще се наведе и ще я събуди с нежна ласка? А може да й се наслаждава, търпелив както винаги, и да чака очите й сами да се отворят.

Изобщо не би правила подобни догадки, ако ставаше дума за друг мъж, дори нямаше да й мине и една мисъл. Ала този бе различен. С него често се отдаваше на подобни фантазии. Дали защото той наистина се различаваше от всички останали, питаше се тя, или просто защото бе загубила най-глупашки ума си по този?

Генджи не оправда нито едно нейно предположение. Стана и отиде до прозореца, който гледаше към залива Йедо. Стоеше там гол в утринния мраз и се взираше много внимателно в онова, което го бе заинтригувало. От време на време потреперваше, но не понечваше да се облече. Хейко знаеше, че като млад е преминал строго обучение при монасите тендай на върха на планината Хией. Говореше се, че тези аскетични мистици са майстори в натрупването на топлина вътре в тялото и могат с часове да стоят голи под ледени водопади. Генджи се гордееше, че някога е бил техен ученик. Тя въздъхна и помръдна, все едно се раздвижва в съня си, за да потисне кикота, който едва не се изтръгна от нея. Очевидно Генджи не бе овладял техниката на тендай толкова добре, колкото би искал.

Въздишката й — измамна, както тя добре си даваше сметка, не откъсна Генджи от наблюдението му. Без дори да хвърли поглед към нея, той взе стария португалски телескоп, разви го докрай