Читаем онлайн «Есенен мост»

Такаши Мацуока Есенен мост Облак врабчета #2

На бабите ми Окамура Фуде, родена в Уакаяма в Южен Кансай, и Йокояма Ханайо, родена в село Бинго, префектура Хирошима

На майка ми Харуко Токунага, родена в Хило, Хаваите

И на дъщеря ми Уесин Мацуока, родена в Санта Моника, Калифорния

С благодарност и уважение за това, че ме сближиха с госпожа Шидзука и аз завинаги ще остана близък с нея

Списък на героите в книгата

1281–1311 година

Хиронобу — първи велик владетел на Акаока

Госпожа Шидзука — съпруга на Хиронобу

Го — телохранител на Хиронобу

1796–1867 година

Киори — велик владетел на Акаока (1796–1860 г.)

Генджи — велик владетел на Акаока от 1861

Шигеру — син на Киори, чичо на Генджи

Хиде — главен телохранител на Генджи от 1861 г., по-късно висш генерал

Таро — втори в командването на армията на Генджи от 1861 г.

Хейко — гейша, любовница на Генджи

Ханако — прислужница на рода, по-късно съпруга на Хиде

Емили Гибсън — християнска мисионерка

Матю Старк — християнски мисионер, по-късно бизнесмен в Сан Франциско

Кими — селско момиче

Горо — селски идиот

Владетелят Саемон — съперник на владетеля Генджи

1882 година

Джинтоку — абатиса на абатството Мушиндо

Макото Старк — син на Матю Старк

Шидзука — дъщеря на Генджи, носи името на първата госпожа Шидзука

(обратно)

(обратно)

I Призракът на владетеля Киори

1 Привидението

Великият владетел размахва остър меч, яхва буен жребец, повежда непокорните васали. Отнел е десет хиляди вражески глави. Военните му умения са ненадминати. Но не е ли и той дошъл на този свят с плач от женска утроба? Не е ли сукал доволно женска гърда? И когато студените звезди проблясват като лед в зимното небе, а дълбините на вечността сковават сърцето му, единственото, за което жадува, не са ли женските обятия?

Аки-но-хаши (1311)

1860 година, замъкът „Облак врабчета“ в провинция Акаока

Госпожа Шидзука ни най-малко не се бе променила през всички години, откакто владетелят Киори я познаваше. Кожата й беше гладка като най-фин порцелан от династия Мин с идеалната бледност, характерна за всяка изискана дама, недокосната от времето, неповредена от слънце или лишения, без никакви издайнически белези за непристойни постъпки, мисли или чувства. Очите й, когато не гледаха него — свенливо или разбиращо, или замислено според случая, — се взираха в пространството с изражение на приятна изненада, което се подсилваше от високите й, изкусно оформени вежди. Косата й не бе подредена в модерна прическа с множество гънки, кокове, вълни и аксесоари, а само бе разделена по средата и хлабаво привързана със светлосиня панделка при раменете, откъдето се спускаше по гърба чак до земята с елегантния блясък на абанос. Роклите й от лъскава коприна, но с различна тъкан, също бяха класически, свободни и на множество пластове във всякакви оттенъци на синьото — от яркостта на високопланинско езеро до почти черната тъма на вечерно небе. Тя приличаше досущ на принцеса от епохата на Сияйния принц. Време, отминало преди много векове, напомни сам на себе си Киори.

Вън от тази стая се струпваше голямата военна мощ на държавите, настроени срещу Япония. Огромни военни параходи от Америка, Британия, Франция и Русия сега свободно влизаха в японските пристанища. На бордовете им имаше оръдия, които можеха да хвърлят експлозивни снаряди с големина на човешки бой отвъд брега, дори отвъд планини и гори и да разбият скрити от погледа армии преди още да са се приближили достатъчно, за да разберат кого точно убиват. Океанът, който разделяше островите на Япония от останалия свят, вече не осигуряваше защита. Чуждите флоти разполагаха със стотици такива кораби, които бълваха дим и пренасяха оръдия. Те можеха да сторят много повече, отколкото да бомбардират от разстояние. Бяха в състояние за няколко месеца да превозят от отдалечени брегове десетки хиляди чужди войски, въоръжени с още повече оръдия и с леки огнестрелни оръжия и да ги стоварят на японския бряг. В тази стая обаче, разположена в най-високата кула на замъка „Облак врабчета“, все още съществуваше предишната Япония. Поне още известно време Киори можеше да се преструва, че няма друг свят освен този.

Тя забеляза погледа му и се усмихна. Изражението й бе едновременно невинно и заговорническо. Как го постигаше? Дори и най-опитната гейша рядко можеше да съчетае две изражения в едно. Тя нарочно сведе поглед и покри момичешката си усмивка с широкия ръкав на старовремското си кимоно от епохата Хейан¹.

— Притеснявате ме, господарю. Не изглеждам ли добре?

— Как е възможно? — отвърна