Читаем онлайн «Повелителите на Севера»

Бърнард Корнуел Повелителите на Севера Последното кралство #3

На Ед Бреслин

… Com on wanre niht scri?an sceadugenga.

От бледната нощ се изплъзва ходещият в сенките.

Беоулф

(обратно)

Географски имена

Изписването на имената на местностите от англосаксонската епоха е сложен въпрос, като липсват съгласуваност и единомислие дори по отношение на самото име. Така Лондон може да се срещне като Лундония, Лунденберг, Лунденне, Лундене, Лунденуик, Лунденсестър и Лундрес. Някои читатели несъмнено ще предпочетат други версии на имената, изброени по-долу. Най-често съм ползвал правописа, цитиран от Оксфордския или Кеймбриджкия речник на английските географски наименования за или около периода на управление на Алфред (871–899 г.), но дори това решение не е застраховано от неточности. Остров Хейлинг през 956 г. например се е изписвал както Хейлинкиге, така и Хеглингайге. Самият аз също не съм бил докрай последователен — предпочел съм съвременното Англия пред Енглаланд и вместо Нортумбралонд съм използвал Нортумбрия, за да се избегне предположението, че границите на древното кралство съвпадат с тези на съвременния Нортъмбърланд. Тъй че този списък, както и самите имена, е плод на интерпретация.

Алклит — Бишъп Оклънд, графство Дърам

Батум — Бат, Ейвън

Бебанбург — Замъкът Бамбъро, Нортъмбърланд

Берокшър — Бъркшър

Гирум — Джароу, графство Дърам

Глевесестър — Глостър, Глостършър

Дефнашир — Девъншър

Дифлин — Дъблин, Ирландия

Дорнуарасестър — Дорчестър, Дорсет

Дънхолм — Дърам, графство Дърам

Ексансестър — Ексетър, Девън

Етандун — Едингтън, Уилтшър

Етелингег — Атълни, Съмърсет

Йоферуик — Йорк

Кенет — Река Кенет

Кетрехт — Катърик, Йоркшър

Кеър Лигалид — Карлайл, Къмбрия

Контварабург — Кентърбъри, Кент

Кумбраланд — Къмбрия

Кънкасестър — Честър-ле-Стрийт, графство Дърам

Линдисфарена — Линдисфарн (Светият остров), Нортъмбърланд

Лундене — Лондон

Онрипум — Рипън, Йоркшър

Редингум — Рединг, Бъркшър

Сюнингсвейт — Суинитуейт, Йоркшър

Синуит — Крепостта Синуит край Канингтън, Съмърсет

Сипанхам — Чипънхам, Уилтшър

Страт Клота — Стратклайд

Сут Сеакса — Съсекс (Южни саксонци)

Съморсете — Съмърсет

Тине — Река Тайн

Темес — Река Темза

Торнсета — Дорсет

Треск — Търск, Йоркшър

Туеде — Река Туийд

Уийре — Река Уиър

Уилтун — Уилтън, Уилтшър

Уилтуншър — Уилтшър

Уинтансестър — Уинчестър, Хампшър

Хайтхабу — Хедебю, търговски град в Южна Дания

Хамптоншир — Хампшър

Хегостелдс — Хексъм, Нортъмбърланд

Хедене — Река Идън, Къмбрия

Хокхале — Хаухол, графство Дърам

Хорн — Хьофн, Исландия

(обратно)

Част първа Поробеният крал

Исках тъмнина. В онази лятна нощ имаше луна и тя постоянно се подаваше иззад разпокъсаните облаци, сякаш нарочно, за да ме дразни. А аз исках тъмнина.

Отидох с двете кожени торби до малкия рид, бележещ северната граница на владението ми. Моето владение. Наричаше се Фифхаден и представляваше наградата на крал Алфред за вярната ми служба при Етандун, където при дългия, зелен хълм бяхме победили армията на датчаните. Двете стени от щитове се изправиха една срещу друга и когато всичко свърши, Алфред отново бе крал. Врагът бе разбит, Уесекс оцеля и смея да кажа, че аз свърших доста повече работа от останалите. Жена ми умря, приятелят ми умря, собственото ми бедро бе пронизано от копие и какво получих в отплата? Фифхаден.

Пет кожи — това ще рече името му.¹ Пет кожи! Земя, едва стигаща да изхранва четирите семейства роби, които оряха нивите, стрижеха овцете и ловяха риба в река Кенет. На други мъже бяха дадени големи имения, църквата получи необятни гори и пасища, а аз — тези жалки огризки. Мразех Алфред. Този жалък, набожен, стиснат крал, който се отнасяше към мен с недоверие, защото не бях християнин, а идвах от Севера. Бях му върнал кралството при Етандун, а той ме възнаграждаваше с Фифхаден. Копеле.

Както казах, довлякох двете торби до ниския рид, който бе опасан от овцете и обсипан с огромни, валчести камъни, сега белеещи под лунната светлина. Стаих се зад един от тях, а до мен приклекна Хилд — бивша монахиня от Сипанхам, превърната в блудница от датчаните при превземането на града. Сега беше моя жена. Понякога нощем я чувах как се моли и молитвите й бяха все сълзливи и отчаяни. Предполагах, че в крайна сметка пак ще се върне при своя бог, но за момента бе намерила убежище при мен.

— Защо чакаме? — попита тя.

Притиснах пръст към устните си, за да я накарам да замълчи. Хилд имаше издължено лице, големи очи и златиста коса, скрита под забрадката. Жалко бе да се погубва като монахиня. Алфред естествено я искаше