РуЛиб - онлайн библиотека > Популярные серии > Драски и шарки

Драски и шарки.

33 книги

главная 1 ... 1 »
0.0
(0)
Иван ВазовДрамаЕдна зимна вечер прозорците на салона, в който се даваше танцувалната вечеринка, пропущаха през своите спуснати червени завеси мътна, румена, празнична светлина в мрака на улицата....
0.0
(0)
Иван ВазовДвете вратиВ съдебното заседание на апелативния съд тоя ден се разглеждаше твърде проточеното, упорно и страстно дело на Дика Юрданов с Никола Заргов. Делото беше гражданско и вече три...
0.0
(0)
Иван ВазовЕдна изгубена вечерПредставлението не беше се още започнало в арена Пизи, макар че девет часът минуваше. Причината на това закъсняване беше малкото още число посетители. Всички бяха...
0.0
(0)
Иван ВазовКардашев на ловI. Чудата наканаИзвестният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града.Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя...
0.0
(0)
Иван ВазовДоктор Джан-Джан(Фантазия-вшутявка)Доктор Джан-Джан се върна от Европа с големи мечтания в главата и с велеречив диплом в пазвата.България му се видя малка за широките бълнувания на...
0.0
(0)
Иван ВазовКой ще цивилизува шопскоКогато минувате надвечер край уличните кладенци в София, вгледвали ли сте се в слугините, що се трупат там за вода?Вгледайте се!Има любопитни наблюдения да направите...
0.0
(0)
Иван ВазовОбикновена историяДоктор Х. сръбна пак от чая си, погледна вторачено събеседника си и продължи:— Да, думата ми беше за причината на снощния ми яд. Питаш ме защо бях изпълнен с такова...
0.0
(0)
Иван ВазовЗа моята си черга(Шарения, която може и да се не чете)Преподавателят г. Х. ми каза една вечер в сладкарницата:— Желаете ли да прочетете нещо, което сигурно ще ви интересува?— Какво е...
0.0
(0)
Иван ВазовЕдинствен изходТой предаде!Той предаде приятеля си.И приятелят му загина на въжето.Цена на предателството беше няколко шъпи злато и отварянето нему вратата на България.Той тури златото в...
0.0
(0)
Иван ВазовБъдещият литературен „кружок“Литературните „светила“ в столицата правеха интимно събрание.Пръв път една стая в София виждаше с гордост между четирите си стени десетина души писатели, без...
0.0
(0)
Иван ВазовТри грешкиВсичкото общество се смееше с глас подир разказа на майор Ш. А майор Ш. беше разказал наистина пресмешна история, що му се случила в Парголово, едно от аристократическите дачни...
0.0
(0)
Иван Вазов„Травиата“Зимното слънце биеше добре в стаята ми. Един голям златен сноп зари, широк колкото прозореца, през който минаваше, падаше наклонно въз килима и се пречупваше в един ъгъл на...
0.0
(0)
Иван ВазовЗимна разходкаИзлязох извън града тоя зимен ден.Княз Борисовата градина още дреме, потънала в тъжната сладост на самотията; ни една птичка по дърветата й, ни една шумка по клоните им. Из...
0.0
(0)
Иван ВазовДоносЛетен ден. Надвечер.У Хръдличка около една маса, претоварена с пълни и презполовени чаши с бира, седяха няколко души софийски граждани и с голямо внимание слушаха другиго, като им...
0.0
(0)
Иван ВазовИзпросилаКогато Пенчо Знаховски влезе у тях си, жена му, която шъташе нещо на двора, обърна си към него доброто и хубаво лице и го погледна безпокойно. Но като съгледа, че неговото не беше...
0.0
(0)
Иван ВазовСлугиняСтоян Раков беше останал без слугиня посред зима. Последнята му го напусна преди три недели, без никаква видима причина. За едно софийско семейство такава случка е цяла беда. Стоян...
0.0
(0)
Иван ВазовГарнитури на прозорцитеНе съм чел последния роман на г. Леон Доде: Les Morticoles, излязъл лани в Париж; но от отзивите и цитатите на вестниците там разбрах, че Les Morticoles — тая дума не...
0.0
(0)
Иван ВазовUn cas de psychologieНе знам дали са много щастливи хората, които не умеят да приказват. Но, несъмнено е, че тяхното общество не е от най-веселите. Човек, който е лишен от дарбата да води...
0.0
(0)
Иван ВазовНаводнениетоСлънцето хвърляше един весел сноп лучи през полуотворения прозорец. Облегната отпуснато на възглавницата си, в едно положение, пълно с нетърсена безгрижна прелест, нежната и...
0.0
(0)
Иван ВазовУчител по историяНа мегданчето между хотел „Македония“ и градската баня един ден видях куп хлапета, наобиколили една подвижна панорама. Силно любопитство се четеше по лицата на повечето от...
0.0
(0)
Иван ВазовМаратУжасният революционер, като довърши с трептяща от гняв и злоба ръка и под пожарните светкавици на погледа си члена във вестника си, както винаги напоен с отрова на дълбока умраза и...
0.0
(0)
Иван ВазовПриятелски срещиЖурналистът Ставров, който е добър книжовник и още по-добър наблюдател, ми разказваше един ден следващето:— Без да страдам от аристократическата болест — катар на стомаха —...
0.0
(0)
Иван ВазовПросителПрез големите прозорци на учреждението пролетното слънце фърляше широки снопове златни зари в коридора и по варосаните бели стени.Тълпа млади, възрастни и даже прекарали хора...
0.0
(0)
Иван ВазовЧлен 33На 188… столичният ежедневен вестник Български страж печатеше едно дълго антрефиле, което се зафаща с тия думи:„Духът на кражбата, грабежа и разбойничеството е проникнал даже и в...
0.0
(0)
Иван ВазовТраур— Чорт го взел, гледай сега!… — казваше си с досада п безпокойно Димитър Кочов в кафене „Мендел“, във Виена, като прочиташе трети път антрефилето в немския вестник. — Тоя вестник се...
0.0
(0)
Иван ВазовПустодимскиНа масата до прозореца, от който се видеше част от голото Софийско поле и щърбият масивен гръб на Витоша, стоеше втората книжка от новото списание „Зарите на истината“.Из...
0.0
(0)
Иван ВазовВасилицаГъстък и напит със спиртна пара въздух царуваше в кафене „Едирне“ на Витошка улица. Ламбите светеха мъжделиво над насядалите около кръглите маси пивопийци. В ъгъла банда цигани...
0.0
(0)
Иван ВазовДоктор АндрозовДоктор Андрозов се твърде смути, когато, като отвори Поделковата вратня и влезе в двора, видя оттам през отворения прозорец на стаята, дето лежеше болният му, че блещукаха...
0.0
(0)
Иван ВазовПрекрасноСтуден, ветровит зимен ден.Никола Нилов, книжовник известен, празнуваше днес, защото беше свети Никола. Дори до пладне той има радостта да посреща и изпраща купове гости и да...
0.0
(0)
Иван ВазовНе поздравилЕсенното слънце превали вече зад Люлин планина. Скалистите чуки на Витоша се вапцаха в леко румено озарение; гъста сянка лягаше върху зелените й хълбоци. Нейният меко чупен...
главная 1 ... 1 »