Константинов Константин.

Константин Константинов, Светослав МинковСърцето в картонената кутияРоман-гротеска в седем невероятни приключения… Pleure, en se moquant de soi,Notre pauvre âme moderne.Fernand GreghПриключение...

Константин КонстантиновЗмийска кожаНай-напред бързаше с изплезен език Вълчо. След него крачеха един след друг запъхтени Слави и Любен. На опашката пъплеше Чочо и от време на време поспираше да...

Константин КонстантиновЗавещаниеОще от вечерта личеше, че краят наближава. Старецът се бе отпуснал неподвижно, дишаше тежко и от време на време се унасяше. Сетне изведнъж стреснато отваряше очи,...

Константин КонстантиновЗатворникътБеше през военните години. Служех тогава като офицер от допълняюща част в едно планинско градче. Подготвяше се за фронта последният набор и всеки час очаквахме...

Константин КонстантиновЗаникНещо подразни носа на бай Димитраки, той кихна и се събуди. Беше си отспал. В широкия хает бе повиснала сънлива следобедна тишина. Слънцето печеше южния джамлък, но...

Константин КонстантиновВъв влакаВагонът беше препълнен с пътници и багаж. Всички отиваха за Изворския панаир. Савата едва намери едно местенце в края на пейката. И той отиваше на панаира да помага на...

Константин КонстантиновВълшебната шейнаЗащо бе дошел Здравко на пързалката, сам не знаеше. Той нямаше нито шейна, нито кънки, а пък малките дрипави вестникопродавчета никой не взема да ги повози....

Константин КонстантиновВръщанетоКакво е това чудновато животно, което върви едва-едва край стената на отсрещния плочник? То прилича на котка, но цялото е изкаляно, почернено от сажди, като въглищар....

Константин КонстантиновВ планината— Е-хо-оп! — извика Савата, спрял на завоя.— Е-хо-оп! — отвърна някой откъм урвата.— Хо-о-хоп! — прокънтя ехото на усойния дол.Савата приседна на един камък, дигна...

Константин КонстантиновТрета класаСтанцията остана назад с всичките си светлини. Влакът потъна в черната лятна нощ. Беше душно. Напечени през целия ден, вагоните изпускаха топлината си и вечерната...

Константин КонстантиновСлед полунощДървеното часовниче изкука дванадесет пъти. В цялата къща е тихо и тъмно. Всички спят. Само в детската стая лампичката в ъгъла блещука.— О-о-х, о-х, о-х! — въздъхна...

Константин КонстантиновСкитникътДворчето беше тясно и тъмно. Мър-мър бързо пое към вратата, после смело пресече улицата и се вмъкна в насрещната градина. Тук той спря за минута, мръдна два пъти...

Константин КонстантиновСедем часът зарантаТя пристигна в една студена ноемврийска сутрин. Още когато влакът фучеше из несъбудените предградия, изправена до прозореца, тя се учуди, че се усеща така...

Константин КонстантиновРодопиГледаме върху насрещния комин голямо празно гнездо.— Щъркелите ли? А! Те заминаха още към Преображение — обяснява старият кафеджия, слагайки поднос с широки филджани. —...

Константин КонстантиновРилски манастирМъчно би могло да се определи наистина де свършва природното и отде почва човешкото дело: така неразделно сплетени са те тука в някакво грандиозно единство....

Константин КонстантиновПътьомЛазур и злато: гигантски медальон от син емайл във филигранна рамка. Надлъж по кея грамадни купчини портокали като наниз около шията на морето. И тая ослепителна сребърна...

Константин КонстантиновПътешественикМър-мър изскочи от зимника тичешком. Сърцето му се пръскаше от мъка. Той не смееше да се обърне и да погледне назад. Там лежеше мъртъв единственият му приятел и...

Константин КонстантиновПръстеното петлеПръстеното петле видя за пръв път белия свят, когато го извадиха от пещта, дето се бе изпекло.„Колко е хубава зелената земя и небето, и огненото слънце!“ —...

Константин КонстантиновПроизшествиеПо пътя за село Горно Усое се клатушкаше файтон. Той возеше към далечното било на планината трима души от града: следовател, лекар и заместник-прокурор. Предния ден...

Константин КонстантиновПрез стенатаОтивах за ден-два по работа в П. Влакът пристигна към обяд на малката П-ска станция. Едно шосе, което се превръща после в улица, води към два ниски хълма на запад,...

Константин КонстантиновПразникътВ тая душна вечер кръгозорът пламти, нашироко в пъстри блясъци, като огромен, спокоен пожар. Автобуси, таксита, частни коли спират до белите колони на входа и...

Константин КонстантиновПод сливитеРазхождах се с Р. по шосето извън село. Беше топла априлска привечер. Селото — голямо, угледно, прибрано в полите на Балкана — се губеше в зеленината на току-що...

Константин КонстантиновПобратимиОт тоя ден те бяха вече побратими. От тоя ден Мър-мър заживя нов живот. В зимника беше полутъмно и влажно. Старият котарак имаше три гнезда в три различни къта.— Защо...

Константин КонстантиновПо жетваЕдна оса долетя през вратата на колибата със звънливо бръмчене, обиколи бързо стените, завъртя се още веднъж, като че да провери дали всичко е в ред, и отново изчезна...

Константин КонстантиновПо рекатаОтдалеч параходчето се появява като тъмна точка, после наедрява и заприличва на лодка, с тъничка лента дим отгоре, и когато стига на двеста-триста метра, изпъква...

Константин КонстантиновПо булевардаВ тоя час сладкарницата е почти празна. Червените масички и столове са наредени под широката тента и чакат. Прислужниците, облегнати на вратите, с кърпи под...

Константин КонстантиновПепелТе се качиха запъхтени, когато сирената даваше сигнал за тръгване.След минута-две дървеният мост бе изтеглен и параходчето, което кръстосваше всеки час между Венеция и...

Константин КонстантиновПанаирътНа сестра ми ДонкаСъбужда те някаква далечна мелодия, отваряш очи — и веднага примижаваш: в стаята играят големи слънчеви зайчета. Завесата на прозореца леко се...

Константин КонстантиновОборищеШосето завива до малък мост, под който се събират две поточета. „Както се сливат тук двете реки Панова и Асарел, така се сляха душите на въстаниците през 1876 г.…“ —...

Константин КонстантиновОазисБял сняг ще има само във градините,където са играели деца.А. ДалчевМежду улица „Фобур Сент Оноре“ и Елисейските полета, недалеч от театър „Мариньи“, зашумената алея, която...