РуЛиб - онлайн библиотека > Популярные авторы > Тодоров Петко
Тодоров Петко.
67 книг
Петко Ю. Тодоров (1879-1916) е български писател, известен най-вече като автор на идилии и драми. Пише още и поезия. Автор е на драмите Зидари (1902, Първите (1907) и Змейова сватба (1910).Петко Юрданов Тодоров е роден в Елена в заможно чорбаджийско семейство с широки културни интереси, което е в роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Баща му Юрдан Теодоров е член на Общия вилаетски съвет на Дунавския вилает от 1866 г., а през 1876 г. е назначен за съдия по делата на заловени участници в четите на Бачо Киро и Цанко Дюстабанов.<1> Сестра му Мина има връзка с Пейо Яворов. Петко учи в гимназията в Търново (1894-95). Като ученик се увлича от идеите на социализма, чете марксическа литература, създава литературни групи, устройва неделни четения.
През 1896 година заминава с брат си Христо за Тулуза, Франция, и постьпва в "Лисе насионал". Чете руска и френска литература (Александър Сергеевич Пушкин, Михаил Лермонтов, Лев Толстой, Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан и др.), сътрудничи иа в. "Ла Депеш", свързва се с френските общественици — Жан Жорес и др. Пише антимонархически статии.
0.0
(0)
Петко ТодоровЗмейова сватбаЛицаЗмей ГорянинДядо СлавеБаба СлавовицаЦена, тяхна дъщеряЛюбен, най-голям синСтоил, втори синСтамен, най-малък синДамян, момък ...
0.0
(0)
Петко ТодоровЗмейноДумаха му. — Нея вечер излезе майка му с пълно ведро мляко из кошарата и се спря на вратника отпреде му: — Стига, Косьо, стига свири… И месечко ще изгрей, не е на добро. Ще ти...
0.0
(0)
Петко ТодоровЗимно слънцеМудно се провличаше денят или като бе неделя и хората нямаше какво да правят, тъй им се струваше. Мъжете още щом се наядоха и запушиха своите димливи цигари по кръчми и...
0.0
(0)
Петко ТодоровЗидариДрама в четири действияЛица:Дядо Милко, старейшина на селотоМайстор Брайно, глава на зидаритеДончо, момък зидарХристо, момък зидарРада, напета девойка, Христова...
0.0
(0)
Петко ТодоровЗаговезниПо тесни пътища не скърцаха с пълни кораби кола; под дългите стрехи на лозарските колиби не се чуваше шуртение на обилно бликнала из лина шира; между вити лози не се виждаха с...
0.0
(0)
Петко ТодоровЗа правдаIНаста пладне. Слънцето се спря сред хоризонта, животът сякаш се изпари. Задуха нависна в атмосферата. Пустош е вредом…Не се мярка нищо из окръжния затвор. Нагорещения пясък, с...
0.0
(0)
Петко ТодоровЗа дяда попаКакви не билки и горчила не й даваха, отде не знахари и врачки при нея не доведоха, най-подир и доктор дохожда — ала като не й се проумява болката!… Кога си дойде Андрон по...
0.0
(0)
Петко ТодоровВ сянката на НазарянинаПразника на Христовото възкресение, тъй радостно срещан на земята, там на онзи свят, в рая, праведниците го празнуваха още по-дружно и от сърце. В тъмни зори бяха...
0.0
(0)
Петко ТодоровВ Гетсиманската градинаКолкото Христос да уверяваше учениците си да се не боят от нужда и страдание, защото само чрез тях ще достигнат съвършенство, синове божии да станат, учениците...
0.0
(0)
Петко ТодоровЦар СимеонНай-сетне! — Нестройни редове се блъснаха в Цариградските стени и като морски вълни се разпръснаха шумно около Влахерна, отвъд Златния Рог, чак до брега надолу. Преграда не...
0.0
(0)
Петко ТодоровТайнаIТой беше слаб, тих; ако го погледнеше человек така в бледното му лице, никога не би и помислил, че и това мършаво същество, живота на което едва ли се забелязва от някого, ще крие...
0.0
(0)
Петко ТодоровСветът му кривВървеше хаджи Юрдан тая вечер, сумтеше и се мръщеше, без сам да знае защо е недоволен — кому се сърди. Край него минават, заминават хора; по врати, по чешми се развикали,...
0.0
(0)
Петко ТодоровСтрахил страшен хайдутинЛицаСтрахил страшен хайдутинМилкана, попова снахаПоп Никола, селски свещеникКалина, попова щеркаЛудо-Младо, Калинин изгорникСъседкиИз тъмните дебри-усои на стария...
0.0
(0)
Петко ТодоровСтойко— Какво се е разгълчала оттатък стрина Петковица, бабо Гано?— Абе, даскале… и нейното не е лесно — промълви едвам чуто баба Гана, наведе очи и се захласна.В това време оттатък през...
0.0
(0)
Петко ТодоровСтарциТопло пролетно слънце занича вече и в тихата стая на стареца, който отново се пробужда, и една незнайна сила го подига, мами навън към подмладялата природа, към живота.Хаджи Иван...
0.0
(0)
Петко ТодоровСрещаДа я срещне — и така… За бога, минавало ли е някога през неговата толкова преживяла глава подобно нещо?… Свят, черен свят! Изменчива съдба…Тая вечер безцелно той се лута из...
0.0
(0)
Петко ТодоровСпомениПреди няколко години замръкнах в едно непознато полянско село. Беше късна есен, трябаше да намеря хан или кръчма да пренощувам. Като се лутах нагоре-надолу, видях един старец и се...
0.0
(0)
Петко ТодоровСлънчова женитбаТам де балкански вършини — прехванати за рамена, се вдават в далнината, посред мрътвините се вдигат високи Слънчови кули. Два тъмни бора пред порти се възправят; като...
0.0
(0)
Петко ТодоровСенокосОт тъмни зори като отиде нагоре по ливадите, едвам за обед се прибра дядо Милко. И щом слънце слезе остен от икиндия — беше легнал уж да дремне — стана, не го свъртя в къщи,...
0.0
(0)
Петко ТодоровСенкиНека в тръне и буренак заглъхне великата слава на исляма! По бейлербеюви чардаци отдавна бухат бухали, също Маркови кули зеят тъмни обори, години наред из които са цвилели хранени...
0.0
(0)
Петко ТодоровСелим ХоджаСлънцето току-що залязваше нататък зад отсрещни хълмове, дълга сянка беше легнала на двата бряга на града и върху водите на Златния рог, когато Селим ходжа се изстъпа на...
0.0
(0)
Петко ТодоровСамотен гробИ досега щом цветна пролет се завърне, ранни минзухари като набожни вощеници замъждукват тук-таме над гроба из тревата: крехки листи се замилват като първи либета и зашушнат...
0.0
(0)
Петко ТодоровСамодиваЛицаГюрга СамодиваСтилян, млад овчарБаба Петкана, Стилянова майкаБойко, кехая на овчаритеПенка, съседско момичеСтара жена, Вили-самовилиДействието става по Ирин-Пирин планина. ...
0.0
(0)
Петко ТодоровРъкаДетето мъчително простена. Пак трепнаха две сърца — и майчино, и бащино. От толкова чеда едно е останало и него иска Господ да им вземе.— И гривна, и обици, каквото сребърно имам, да...
0.0
(0)
Петко ТодоровРатайкиняIМежду множеството кръстове и плочи, които стърчаха из сочната буйна трева, горе, отгдето се спущаше нанадолу хълмът, се издигаше една купчина от рохкава пръст, повърхнината на...
0.0
(0)
Петко ТодоровРайския ключарКато вощеница, оставена сама да гасне, мъждукаше тя тая есен из къщи. Ката вечер, щом девойки нарамят кобилци към извора, виждаха я седнала на прага пред самото езеро, като...
0.0
(0)
Петко ТодоровПървитеЛицаДаскал ДимитърЧорбаджи Петко, водител на старите чорбаджииХаджи АндреяХаджи Куман чорбаджиМиланСтефана, жена на чорбаджи ПеткаМилка, дъщеря на чорбаджи ПеткаХристо, син на...
0.0
(0)
Петко ТодоровПод липатаI— Изпрежулихме си ръцете с този бурен, моите ме смъднаха чак. Стига, батьо, утре ще го доизскубем и в другите лехи. Жена, събери плевеля. Донеси го да го натрупаме на камара,...
0.0
(0)
Петко ТодоровПленника на КалипсоКалипсоПак тъга ли забуля твоя поглед, Одисей! Дълбок въздъх подема гърди ти… Нима искрометното вино, що тъй обилно ти поднасях до късни полунощи, не можа да разтопи...
0.0
(0)
Петко ТодоровPietaСянката на ръта беше се смъкнала от върха долу до брега вече, преметнала се бе през реката и бавно се подемаше отвъд до дворища и почернели мъхнясали покриви към белокаменната...