Болдин Алекс.

Алекс БолдинЖегаНикога не бях виждал такива силни горещини, както през този юли. В продължение на цяла седмица живака в термометрите не падаше под 40о на пладне и 35о, през нощта. Хората както си...

Алекс БолдинЗарезанАко някой не знае, то мога да му открия, че врачанинът много обича лозата. Враца е стар лозарски район и всичко свързано с виното и плода от който се добива се цени високо, да не...

Алекс БолдинВодопадът „Боров камък“Има красиви места, където човек изживява незабравими моменти и които веднъж посетил, му се иска отново да види пак. Една моя стара позната, по тоя повод, обичаше да...

Алекс БолдинВиж! Кондорът лети!— И да знаеш копле, тая тъпа кукумявка няма акъл за пет пари! Представи си, да иска пари на децата за това, че се учат да играят български хора! Централата и плаща...

Алекс БолдинВ тишината на есенната мъглаТая сутрин Гелето не беше във форма. Чувстваше се настинал, говореше пресипнало и гърлено сякаш бе минал начално-подготвителен курс за селски глашатаи....

Алекс БолдинУлица „Есперанто“Една от думите които най-ми е харесвала е думата „надежда“. Защо ли? Ами ей така. Може би защото цял живот съм се надявал за нещо по-добро, което кой знае защо все не е...

Алекс БолдинУкьо„Всичко прекрасно на тоя свят идва ис известна доза мръсотия.“Спомням си как, един стар приятел от време на време обичаше да казва, „Малките подробности изяждат главата на човек“....

Алекс БолдинТърговецътДенят предвещаваше да бъде слънчев и топъл, като един от онези хубави юнски съботни дни в които на човек му се иска да излезе за няколко часа сред природата, да поеме с...

Алекс БолдинТуист агейнПролетта на шейсет и първа беше твърде влажна. Снегът току що се беше стопил и краката ни шляпаха в рядката кал на прокопаната улица, но кой ти гледаше тогава калта. Бащата на...

Алекс БолдинЦеко СифоняНякога, преди много години, когато беше още невръстно дете, пътуването с влак му беше любима мечта. В ранна лятна утрин майка му го хващаше за ръчица, качваха се на влака и...

Алекс БолдинТри мекици със захарПред малкия оранжево червен павилион опашката бе нараснала значително. Ранобудни граждани се бяха наредили за да си купят топли, току що извадени от фурната закуски....

Алекс БолдинТози майски дъждМълчахме заслушани в глухия рев на мотора. Старата руска машина се давеше, задъхваше се, подскачаше по дупките на черния разкалян и неравен път. Подскачаме и ние заедно с...

Алекс БолдинТеатрален сезонВинаги когато бе напрегнат Ламбо сънуваше един и същи сън. Сънуваше първия си ден в казармата, а по-точно строевата подготовка на плаца навлечен с големите, несъразмерно...

Алекс БолдинСънят на легионераСега, когато треперещата ми ръката едва държи гъшето перо, когато трудно различавам написаните думи под жълтеникавия пламък на светилника, умът ми отново литва назад във...

Алекс БолдинСух животКафето което Мичо изпи на рано отворения павилион до ж.п. гарата бе наистина добро. От ободрителните свойства на тази течност краката му като че ли подобно на навита пружина, си...

Алекс БолдинСтрасти пред ЗадушницаКогато се събудя сутрин, случва се да си задам въпроса, „Как ли ще мине днешния ми ден?“. За съжаление почти никога не отгатвам. А вечер, когато дневните събития...

Алекс БолдинСтачкаНа Краси и на всички онези негови скромнии онеправдани колеги които с труд и сърцеваят достойния и светъл образна бъдеща България.С последните си стотинки купи половин килограм...

Алекс БолдинСреща на ЙолковицаВсяка година на втори юни посещавах връх Околчица за да видя тържественото честване на героичния подвиг на Ботевата чета. Като традиция, след тържеството се отбивах и до...

Алекс БолдинСлънчогледиАко някой път пътувате за село Боровци, то най-добре тръгнете рано, когато се пуква зората. Отляво и отдясно през стъклото на автобуса ще видите равното плодородно поле,...

Алекс БолдинСини оазисиБеше мека септемврийска вечер. Чочо се бе опънал блажено на тесния диван, пред светещия екран на стария телевизор и упорито се опитваше да влезе във фабулата на поредния...

Алекс БолдинШегите на демокрациятаФори и Коко бяха стари приятели. Пет щастливи социалистически години работеха заедно в едно малко заводче на големия промишлен град. Тичайки с покафеняла от ръжда и...

Алекс БолдинСезонът на маслинитеПървата ноемврийска слана падна неочаквано, след един топъл и мек ден на сиромашкото лято. Утринта беше мъглива. Есенното слънце жадно се опитваше да пробие мрака и да...

Алекс БолдинПътец мой, душице мояКогато баба Зоя навърши осемдесет и втората си година всички познати и захвалиха. Беше хубавица като млада, остана си хубавица и в преклонна възраст. Малко понапълня,...

Алекс БолдинПътен инцидент— Подай ми скалпела! Хей това е, готово! Тоя пич вече няма да гони кучките и да хапе дечицата. Хайде сега, сложи му каишката! От ония оранжевите, за да го различават от...

Алекс БолдинПросякътЛошо е ако кихнеш и се окаже, че няма кой да ти каже „Наздраве!“. Още по-лошо е ако го закъсаш и се случи да те ограби не кой да е а свой човек, роднина.Това си мислех веднъж,...

Алекс БолдинПрезидентски временаЧесто съм се учудвал на манталитета на българина. С голямо въодушевление се хвърля в употребата на нови и непознати думи, стига те да означават за него нещо импозантно...

Алекс БолдинПресконференцияЕдин месец след поредния ценови шут на енергийната мафия в одрипавялата врата на българина и три дена след силната юлска градушка обрулила презрелите джанки в дворовете на...

Алекс БолдинПолзата от инциативатаТопло е! Слънчево е! Гергьовден е! Колко дълго време го чаках да дойде през тая дълга зима. И ето го дойде! С шест почивни дни наведнъж! Гледам младата зеленина по...

Алекс БолдинПоканата— Здравей!— Здравейте! Кой е?— Не можеш ли да познаеш? Опитай се…— Не, не мога…— Отдавна не съм ти се обаждал.— Кой се обажда?— Аз съм, Калин! Не ме ли позна? По-рано само при...

Алекс БолдинПис, маймуно!Беше късна и влажна пролет. Рехавата следобедна мъгла се стелеше по потъмнелите покриви на ниските къщя от крайния квартал. Някъде далеч, като че ли от вдън земя излайваше...