РуЛиб - онлайн библиотека > Йовков Йордан > Классическая проза > Една торба барут
Една торба барут. Йовков Йордан - читать в Рулиб

Една торба барут

Автор: Йовков Йордан

Жанр: Классическая проза

Серия: Вечери в Антимовския хан [5]

Язык книги: болгарский

Оцени!
СКАЧАТЬ КНИГУ:

в формате FB2   СКАЧАТЬ

в формате RTF   СКАЧАТЬ

в формате TXT   СКАЧАТЬ

в формате HTML   СКАЧАТЬ

ЧИТАТЬ ОНЛАЙН

Описание книги «Една торба барут»

Йордан ЙовковЕдна торба барут

Янко, разносвачът на пощата, беше се отбил до хумниците, за да остави едно писмо на дяда Моска. След като повика няколко пъти, из една яма между разхвърляните камъни, напечени от слънцето, се показа дядо Моско и Янко можа да забележи колко е отпаднал и колко очите му лъщят, като че вътре в тях се бяха насъбрали сълзи. Такова умно и замислено лице дядо Моско имаше винаги, когато не беше пиян. Човек би казал, че той е чиновник, че е търговец, че върши всичко друго, но не и че се трепи да вади камъни.
— Дядо Моско — рече Янко, — имаш едно писмо. Дядо Моско пое писмото, прочете го отвън, попревъртя го измежду пръстите си, но не го отвори, а го сгъна и го тури в джоба на жилетката си. После седна и започна да си прави цигара.
— Какво прави кмета, Янко?
— Какво ще прави кмета — яде и пие. Ти, дядо Моско, май често зе да получаваш писма. Да не се е уредила работат ...

На нашем сайте можно читать книгу «Една торба барут» в формате fb2, html, txt, rtf, epub, mobi, pdf или читать онлайн. Здесь можно обратиться к отзывам читателей, уже знакомых с книгой, и узнать их мнение. А в магазинах партнёров заказать бумажную версию книги.

ОТЗЫВЫ ЧИТАТЕЛЕЙ

name:
Оцени!

ПОХОЖИЕ КНИГИ

0.0
(0)
Елин ПелинЧудната торбаЖивели някъде си на света един мъж и една жена. Мъжът посял просо и то се родило толко хубаво, че и до днес врабците за него приказват.Но не щеш ли, отведнъж духнал вятър,...
0.0
(0)
Йордан ЙовковГрехът на Иван БелинИван Белин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да вникне в него, да го проумее. Инак нямаше да има славата, към която и той сам не беше равнодушен, че е...
0.0
(0)
Йордан ЙовковВраговеСлучи се тъй, че когато Христо Месечката влезе в Антимовския хан, тям нямаше никой и той, вместо да седне, изправи се при вратата и започна да си прави цигара. Сарандовица,...
0.0
(0)
Йордан ЙовковСрещаЕдна вечер, когато слънцето беше превалило и сенките от стрехите бяха се проточили надълго, в антимовския хан влезе един непознат и малко чудноват човек. Такъв пътник не бяха...
0.0
(0)
Йордан ЙовковПо жицатаОще докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата,...

ДРУГИЕ КНИГИ АВТОРА

0.0
(0)
Йордан ЙовковЖетварятГлава 1Вечерта на Димитровден в кръчмата на Къня беше се струпал много свят. Имаше мнозина от ония, които си идеха всеки ден като Гроздан, Тачката, Йордан ковачът и други, но...
0.0
(0)
Йордан ЙовковАлбенаНа пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. С тая каруца двама стражари щяха да закарат Албена в града. Из улиците и през дворищата...
0.0
(0)
Йордан ЙовковПо жицатаОще докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата,...
0.0
(0)
Йордан ЙовковБалканIЛюляково е малко село на старата румъно — българска граница. Наоколо е само поле и над него небето е тъй просторно, въздушно и необятно, че селото с двайсетината си къщи отдалеч...
0.0
(0)
Йордан ЙовковЕдна вечерЕдин млад офицер, който току-що беше се завърнал от отпуск, в кръга на близките си другари, разказваше:„Как прекарах отпуска си? — Разбира се, много неусетно. Има една обща...