Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели
Предговор
който може и да не четете
Деца, сигурно всеки от вас си има любима играчка. Може дори две или пет.
Например аз, когато бях малък, си имах три любими играчки: огромния гумен крокодил Гена, малката пластмасова кукла Галя и едно нескопосано плюшено зверче със странното име Чебурашка.
Чебурашка беше направен във фабриката за играчки, но толкова лошо, че не можеше да се каже какво представлява: заек, куче или австралийско кенгуру. Очите му бяха големи и жълти като на бухал, главата му — кръгла, заешка, а опашката — късичка и пухкава, каквато обикновено имат малките мечета.
Родителите ми твърдяха, че Чебурашка е неизвестен на науката звяр, който обитава знойните тропически гори.
Отначало много се страхувах от този неизвестен на науката Чебурашка и не исках да оставам насаме с него в стаята. Но постепенно свикнах със странната му външност, сприятелихме се и започнах да го обичам не по-малко от гумения крокодил Гена и пластмасовата кукла Галя.
Оттогава мина много време, но и досега помня малките си приятели и затова написах за тях цяла книга.
Разбира се, в книгата те ще бъдат живи същества, а не играчки.
(обратно)
Първа глава
Едно време в една гъста тропическа гора живеело много забавно зверче. Наричали го Чебурашка. По-точно отначало, докато живеело в тропическата гора, не го наричали никак. Нарекли го Чебурашка по-късно, когато напуснало гората и се срещнало с хората. Нали именно хората дават имената на животните. Те са казали на слона, че е слон, на жирафа — че е жираф, на заека — че е заек.
Но ако беше помислил, слонът и сам би могъл да се сети, че е слон. Името му е толкова просто! А какво да каже звярът с толкова сложно име като хипопотам? Върви се сети, че не си хи-по-там, нито по-по-там, а точно хи-по-по-там.
Така и нашето зверче — то никога не се беше замисляло как се казва, а просто си живееше в далечната тропическа гора.
Веднъж се събуди рано сутринта, скръсти лапи отзад и тръгна да се поразходи и да подиша чист въздух.
Както си се разхождаше, изведнъж край голямата овощна градина видя няколко сандъка с портокали. Без да му мисли много, Чебурашка скочи в един от тях и започна да закусва. Изяде цели два портокала и така преяде, че не можеше да помръдне. Затова си легна да спи направо върху плодовете.
Чебурашка спеше дълбоко и, разбира се, не чу как дойдоха работниците и заковаха сандъците.
После натовариха портокалите заедно с Чебурашка на един кораб и ги изпратиха на далечно пътешествие.
Дълго пътуваха сандъците по морета и океани и най-после се озоваха в магазин за плодове в някакъв много голям град. Когато ги отвориха, в един от тях почти нямаше портокали, а само Чебурашка — дебел, ама много дебел.
Продавачите измъкнаха Чебурашка от каютата му и го сложиха на масата. Но Чебурашка не можеше да седи на масата — прекалено дълго бе прекарал в сандъка и му бяха изтръпнали лапите. Той седя, седя, оглежда се наоколо и изведнъж взе че се пречебураши от масата на стола.
Ама и на стола не се задържа дълго — пак се пречебураши. На пода.
— Гледай го ти, Чебурашка такъв! — каза управителят на магазина. — Не го свърта на едно място.
Така нашето зверче разбра, че се казва Чебурашка.
— Какво да те правя сега? — попита управителят. — Не мога да те продам вместо портокали, нали?
— Не зная — отговори Чебурашка. — Каквото искате, това ме правете.
Наложи се управителят да вземе Чебурашка под мишница и да го занесе в градската зоологическа градина.
Но там не го приеха. Първо, зоологическата градина беше препълнена, и второ, Чебурашка се оказа съвсем неизвестен на науката звяр. Никой не знаеше къде да го настанят: при зайците ли, при тигрите ли, или може би при морските костенурки.
Тогава управителят пак взе Чебурашка под мишница и се запъти при един свой далечен роднина, също управител на магазин. В този магазин продаваха преоценени играчки.
— Какво пък — каза управител номер две, — този звяр ми харесва. Прилича на бракувана играчка. Ще го взема на работа. Ще дойдеш ли?
— Ще дойда — отговори Чебурашка. — А какво трябва да правя?
— Трябва
