Стивън КингПод куполаТом II
Някои (но не всички) от хората в Честърс Мил в Деня на Купола:
Общински съветници
Анди Сандърс — председател
Джим Рени
Андрея Гринъл
Персонал на „Дивата роза“
Роуз Туичъл — собственица
Дейл Барбара — готвач
Ансън Уилър — мияч на чинии
Анджи Маккейн — сервитьорка
Дуди Сандърс — сервитьорка
Полицейска служба
Хауард „Дюк“ Пъркинс — началник
Питър Рандолф — заместник-началник
Марти Арсено — полицай
Фреди Дентън — полицай
Джордж Фредерик — полицай
Рупърт Либи — полицай
Тоби Уилън — полицай
Джаки Уетингтън — полицай
Линда Евърет — полицай
Стейси Могин — диспечерка
Рени младши — извънреден сътрудник
Джорджия Ру — извънреден сътрудник
Франк Делесепс — извънреден сътрудник
Мелвин Сиърлс — извънреден сътрудник
Картър Тибодо — извънреден сътрудник
Пастори
Лестър Когинс — Църквата на Христа Светия изкупител
Пайпър Либи — Първа независима църква
Медицински персонал
Рон Хаскел — лекар
Ръсти Евърет — парамедик
Джини Томлинсън — медицинска сестра
Дъги Туичъл — медицинска сестра
Джина Буфалино — медицинска сестра (доброволка)
Хариет Бигълоу — медицинска сестра (доброволка)
Хлапета
Литъл Уолтър Буши
Джо Макклачи Плашилото
Нори Калвърт
Бени Дрейк
Джуди и Джанел Евърет
Оли и Рори Динсмор
По-забележителни личности
Томи и Уилоу Андерсън — собственици на „Дипърс“
Стюарт и Фърналд Бауи — собственици на погребалната агенция
Джо Боксър — зъболекар
Ромео Бърпи — собственик на магазин
Фил Буши — майстор-готвач със съмнителна репутация
Саманта Буши — съпруга на Фил
Джак Кейл — управител на супермаркет
Ърни Калвърт — управител на супермаркет (пенсионер)
Джони Карвър — продавач в бакалница
Олдън Динсмор — фермер
Роджър Килиан — фермер
Лиза Джеймисън — библиотекарка
Клеър Макклачи — майка на Плашилото
Алва Дрейк — майка на Бени
Стъби Норман — търговец на антики
Бренда Пъркинс — съпруга на началник Пъркинс
Джулия Шамуей — собственица и редакторка на местния вестник
Тони Гуей — спортен репортер
Пит Фрийман — фотограф
Сам Вердро Мърляча — градският пияница
Хора от други градове
Алис и Ейдън Епълтън
Търстън Маршал — писател с медицински познания
Каролин Стърджис — студентка
По-забележителни кучета
Хорас — коргито на Джулия Шамуей
Кловър — немската овчарка на Пайпър Либи
Одри — златният ретривър на семейство Евърет
(обратно)
Сол
1.
Полицайките, които стояха до джипа на Големия Джим, все още си бъбреха (Джаки нервно дърпаше от цигарата си), ала внезапно замлъкнаха, когато Джулия мина покрай тях.
— Джулия? — започна неуверено Линда. — Какво…
Журналистката продължи напред. Както беше кипнала, последното, което й се искаше, бе да говори с още някой от пазителите на закона и реда (Доколкото ги имаше в момента в Честърс Мил). И трябваше да преполови разстоянието до редакцията, за да разбере, че гневът не бе единственото, което изпитваше. Дори не беше доминиращата й емоция. Тя спря под навеса на книжарницата за нови и стари заглавия („ЗАТВОРЕНО ДО ВТОРО НАРЕЖДАНЕ“, гласеше написаната на ръка бележка на витрината) донякъде за да даде възможност на галопиращото си сърце да забави темпото, ала най-вече за да надзърне вътре в себе си. Не й отне много време.
— Страх ме е — промълви и подскочи при звука на собствения си глас. Не бе възнамерявала да го изрича гласно.
В този момент Пит Фрийман най-накрая я настигна.
— Добре ли си?
— Да, нищо ми няма. — Това бе лъжа естествено, ала прозвуча съвсем убедително. Тя се пресегна и се помъчи да заглади стърчащите кичури на главата си. Те се подчиниха… и в следващия миг отново щръкнаха. „Само това ми липсваше — помисли си тя. — Просто невероятно. Сигурно приличам на рошава повлекана.“
— Притесних се, че Рени ще накара новия шериф да те арестува — каза Пит. Разширените му от изумление очи придаваха момчешки вид на трийсетинагодишния мъж.
— Аз пък се надявах да стане така, но, уви! — отвърна тя и разпери ръце, сякаш очертаваше невидимо заглавие на първа страница. — РЕПОРТЕР НА „ДЕМОКРАТ“ ПОПАДА ЗАД РЕШЕТКИТЕ И ПРАВИ ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ С ОБВИНЕН В СЕРИЙНИ УБИЙСТВА.
— Джулия? Какво става тук? Имам предвид, освен Купола? Видя ли всички онези младежи с формулярите? Направо настръхнах…
— Видях ги — кимна Джулия — и смятам да пиша за това. Ще направя така, че на градското
