Читаем онлайн «Рицарят» 3 cтраница

да издърпат нещо от угасналата лула. Трябваше да го измият. Да го облекат. И може би дори да му влеят малко сили и да прояснят ума му, за да може да пристъпи.

Одрик се съгласи и докато Лорн се отдръпваше, започна да почиства лицето на принца с парче чаршаф, натопено във вино. Алан едва реагираше при допира на мокрия плат до кожата си. Слугата започна да се старае повече. Жестовете му бяха деликатни, но непохватни, толкова голямо беше вълнението му.

— Ама какво сте направили? — прошепна той. — И защо, господарю? Защо си причинявате това? От всички възможни смърти, защо сте избрал точно тази?

— Искате ли помощ?

Една от девойките, която прислужваше в пушалнята, се беше приближила до Лорн. Мургава и по-скоро хубава, макар и много слаба, тя се усмихваше съчувствено.

— Ще можеш ли да се справиш? — попита я Лорн.

— Да. Но ако сме няколко, ще стане по-бързо.

Лорн се съгласи и ѝ плати. Дойдоха още две момичета и трите се захванаха за работа.

— Оставете ги да се погрижат за него, Одрик — каза Лорн.

Старият слуга се подчини със съжаление.

Скоро Лорн се възхити на умението на трите девойки. Да измиеш и да облечеш човек в безсъзнание не е лесно нещо. Те умело се справиха, без да разменят нито дума, изглеждаха така, сякаш се грижат за мъртвец в златистожълтия полумрак на кафеникавия дим.

— Мога ли да зная кой сте вие?

В гласа, който чу зад гърба си, нямаше нищо приятелско.

Лорн не помръдна.

Погледна през рамо и веднага видя брадатия гигант, който се беше обърнал към него, четиримата пазачи, които стояха по-назад и госпожа Велд, която дебнеше отдалеч.

Лорн отново насочи вниманието си към девойките — те скоро щяха да приключат.

— Не — каза той. — Не можеш.

Усети движение зад себе си. Отговорът му беше сварил брадатия неподготвен и неговите хора не знаеха какво да предприемат.

— Впрочем, ние скоро ще си тръгнем — добави Лорн, като се обърна с лице към началника на пазачите.

Пазачът направи три крачки напред и заплашително каза:

— Може да се рече, че приятелчето ти няма никакво желание да си тръгва.

— Той идва с мен.

— Слушай. Не зная кой си. Но тук аз…

Той не довърши.

С лявата си ръка Лорн го сграбчи за тила и го дръпна към себе си, като се наведе напред. Челата им се сблъскаха, но Лорн стегна още повече хватката си, като не позволяваше на другия да се измъкне. В същото време извади една кама, която носеше скрита, и я опря в корема на брадатия.

Уплашени, пазачите не смееха да помръднат, докато шефът им и Лорн оставаха вкопчени един в друг с опрени чела, вперени очи и дъх, който се смесваше.

После, почти без да помръдне зъбите си, Лорн каза:

— Сега ти слушай. Мъжът, който е легнал там, е мой приятел. Ние ще си тръгнем и ти няма да направиш нищо, за да ни попречиш. Понеже не съм кретен, много добре зная, че няма да се измъкна невредим, ако се бия с вас петимата. Обаче зная също така, че ще те изкормя при първото движение на някой от твоите хора. Разбра ли?

С глава, заклещена като в менгеме, мъжът едва забележимо кимна.

— Чудесно. Сега ще ти направя една услуга. Никой не чува какво ти казвам, затова ти предлагам да се разсмееш. Да се разсмееш много силно, все едно съм ти изиграл някаква шега. Така ще спасиш честта си и ще можем да се разделим като добри приятели. Как ти се струва? Решавай бързо. Едно от твоите момчета, зад тебе, ми се струва, че всеки момент ще се опита да направи нещо. Без съмнение, защото оттам, където е, не може да види камата ми. Хайде мисли, мисли бързо и най-напред ми отговори на този въпрос…

Лорн направи кратка пауза и попита:

— Искаш ли да чуеш как пакет вътрешности ще се разплиска на земята?

* * *

Напуснаха пушалнята без спънки.

Глава 3

Един час по-късно Лорн разговаряше с Еленцио дьо Лоранс пред стълбичката на един галеон, готов да отплава. Все още беше тъмно, но моряците вече отвързваха въжетата, докато други се суетяха на борда и при такелажа. Малки и големи фенери осветяваха кораба. Не се вееше обаче никакво знаме и корабът се канеше да напусне пристанището на Аленсия също така дискретно, както беше дошъл.

Облечен в дълго палто, чиято вдигната яка го скриваше, големият син на херцога на Сарм и Валанс изглеждаше загрижен. Но оставаше съсредоточен и искаше да изглежда спокоен.

— Екипажът е сигурен. Също и капитанът.

— Благодаря, Енцио.

— Не трябваше да те оставям да ходиш сам. Беше прекалено опасно.

— Одрик беше с мен. И дума не можеше да става ти да дойдеш с мен. Ако някой те беше познал…

Енцио мрачно се съгласи.

Един ден Аленсия щеше да бъде неговата столица, а той щеше да е начело на най-благоденстващата и влиятелна в изкуствата и в дипломацията търговска република. Не можеше да поеме риска да се компрометира в скандал — и най-вече — с приятел от детинство като Алан. Впрочем баща му нямаше да го позволи.

Лорн го знаеше много добре.

— Ще видя дали е настанен добре — каза той.