Читаем онлайн «Долината на конете» 248 cтраница

игривост.

— Не искам ти да ми даваш Удоволствия — каза тя. Ченето му увисна и бръчки прерязаха челото му.

— Не искаш аз да… — и я пусна.

— Искам аз да ти дам Удоволствия. Сърцето му отново започна да бие.

— Ти наистина ми даваш Удоволствия, Айла — рече, като я пое отново в прегръдките си.

— Зная, че ти е приятно да ми даваш Удоволствия, не това имах предвид — очите и бяха сериозни. — Искам да се науча да те удовлетворявам, Джондалар.

Той не можа да и устои. Като я прегърна по-силно, мъжествеността му твърдо застана помежду им и той я целуна, сякаш не можеше да и се насити. Тя го целуна в замяна, следвайки примера му. Двамата удължиха целувката, като се вкусваха, докосваха, изследваха един друг.

— Ще ти покажа как да ме удовлетвориш, Айла — рече той и като я хвана за ръката, намери ивица зелена трева близо до водата. Когато легнаха, той пак я целуна, сетне се протегна към ухото и и я целуна по врата, като същевременно я бутна назад. Ръката му вече бе на гърдата и и той протягаше език към нея, когато тя седна.

— Искам аз да ти давам Удоволствия — каза.

— Айла, за мен е тъй приятно да ти давам Удоволствия, не знам как би могла да ме удовлетвориш още повече.

— А по-малко ли ще те удовлетворя? — попита. Джондалар отметна глава назад, засмя се и я прегърна.

Тя се усмихна, неуверена какво така го е зарадвало.

— Не мисля, че каквото и да направиш, ще ми бъде по-малко приятно — сетне, гледайки я с трептящо сините си очи, рече:

— Обичам те, жено.

— Обичам те, Джондалар. Чувствам любовта, когато се усмихваш така с очите си, и толкова много, когато се смееш. Никой в Клана не се смееше и не обичаха аз да се смея. Не искам никога да живея с хора, които няма да ми дават да се усмихвам или смея.

— Ти трябва да се усмихваш, Айла, и да се смееш. Имаш красива усмивка — тя не успя да не се усмихне при тези думи. — Айла, о, Айла — рече той, като зарови лице в шията и и почна да я гали.

— Джондалар, обичам, когато ме докосваш и целуваш врата ми, но искам да знам ти какво харесваш.

Той се ухили насила.

— Не мога да се сдържа, ти ме „окуражаваш“ прекалено много. Какво харесваш, Айла? Прави това, което ти е приятно.

— Ще ти хареса ли?

— Опитай.

Тя го бутна назад, сетне се приведе да го целуне, като отвори уста и използва езика си. Той и отговори, но се сдържаше. После тя целуна врата му, прокарвайки леко език. Усети го леко да протръпва и го погледна, очаквайки потвърждение.

— Харесва ли ти?

— Да, Айла, харесва ми.

Наистина му харесваше. Възможността да се отпусне под плахите и опити го възбуждаше повече, отколкото бе мислил. Леките и целувки го изгаряха. Тя бе несигурна в себе си, неопитна като младо момиче, което е стигнало пубертета, но още не е имало Първи обряд, а нито едно от тях не бе било по-желано. Възбудителната сила на подобни нежни целувки бе по-голяма, отколкото на най-пламенните и чувствителни милувки на по-опитните жени, защото бяха забранени.

Повечето жени бяха донякъде достижими, жената без Първи обряд беше недокосваема. Неопитната млада жена можеше да докара мъжете — и млади, и стари — до лудост с тайни ласки в тъмните ъгли на пещерата. Най-страшното за една майка бе дъщеря и да стигне до женствеността си непосредствено след Лятното събиране, когато до следващото има цяла дълга зима. Повечето момичета получаваха някаква опитност в прегръщането и милувките преди Първия обряд и Джондалар знаеше, че за някои той не се бе оказал за пръв път, макар да не би ги изложил, като го разгласи.

Познаваше привлекателността на тези млади жени, той беше част от наслаждението му от Първия обряд, и точно тази привлекателност Айла упражняваше върху него. Тя целуна врата му. Той потръпна и като затвори очи, и се отдаде.

Тя се придвижи по-надолу и започна да прави гъделичкащи влажни кръгове по тялото му, усещайки как собствената и възбуда нараства. За него това бе почти мъчение, невероятно мъчение — донякъде гъделичкане и донякъде изгарящо стимулиране. Когато стигна до пъпа му, той не можа да се сдържи. Сложи ръце на главата и и леко я бутна надолу, докато тя усети горещия му прът върху бузата си. Дишаше тежко и дълбоко в нея нещо се дърпаше и теглеше. Гъделичкащият и език бе повече, отколкото той можеше да понесе. Насочи главата и към нарасналия си втвърден орган. Тя го погледна.

— Джондалар, искаш ли да…

— Само ако ти искаш, Айла.

— Ще ти бъде ли приятно?

— Да.

— Искам.

Той усети една топла влага да се затваря около края на пулсиращата му мъжественост, а сетне и не само около края. Простена. Езикът и опипваше гладката кръгла глава, опита малката цепка, изследва структурата на кожата. Когато първите и действия предизвикаха думи на задоволство, тя стана по-уверена. Наслаждаваше се на собствените си изследвания и чувстваше как сама пулсира отвътре. Обиколи формата му с езика си. Той извика името и, тя задвижи езика си по-бързо и усети влага между собствените си крака.

Той чувстваше