Читаем онлайн «Бьорнстад» 3 cтраница

Онзи следобед бе изиграл първия си истински състезателен мач и в последните секунди изпусна гол на празна врата. Детският отбор на Бьорнстад спечели с дванайсет на нула, като Кевин вкара всички голове, но въпреки това беше неутешим. Късно вечерта родителите му забелязаха, че не е в леглото си. До полунощ половината град бе образувал жива верига и претърсваше гората. В Бьорнстад криеницата не е шега работа, достатъчно е едно дете да се отдалечи малко, за да бъде погълнато от мрака, а на минус трийсет градуса се замръзва бързо. Чак на разсъмване някой откри, че момчето не е сред дърветата, ами стои на леда долу на езерото. Кевин беше замъкнал дотам една врата, пет шайби и всички фенери, които бе успял да открие, след което час подир час беше стрелял от същия ъгъл, от който бе изпуснал последния удар в мача. Побесня и се разплака, когато го отведоха вкъщи. Белите петна така и не изчезнаха. Беше на седем години и още тогава всички разбраха, че носи мечката в себе си. Такова нещо не може да се скрие.

Родителите му платиха, за да му построят собствена малка пързалка в двора. Той сам я почистваше всяка сутрин, а съседите му всяко лято разравяха гробищата за шайби, в които се превръщаха лехите им. В пръстта там поколения наред ще могат да се открият остатъци от вулканизирана гума.

С годините чуваха как тялото на момчето расте и ударите стават все по-силни и по-бързи. Сега е на седемнайсет и градът не е виждал хокеист, който изобщо да се доближава до неговия талант, още от времето, когато бяха в първата дивизия, преди той да се роди. Има физиката, ръцете, ума и сърцето. И преди всичко има погледа. Когато е на леда, сякаш всичко пред очите му се случва по-бавно, отколкото пред очите на другите. Човек може да се научи на много неща в хокея, но не и на това. Или се раждаш с поглед върху играта, или не. „Кевин? Той е истински хокеист“, казва Петер Андершон, спортният директор на клуба, а той би трябвало да знае най-добре: последният играч от Бьорнстад, който можеше да се мери с Кевин, бе той самият. Стигна чак до Канада и НХЛ, където игра с най-добрите в света.

Кевин знае какво е нужно, повтарят му го още откакто стъпи на кънките за пръв път. Чисто и просто всичко. Нужно е да даде всичко от себе си. Така че всяка сутрин, докато съучениците му още спят дълбоко под дебели одеяла, той ходи да тича в гората и после отива на пързалката. Туп-туп-туп-туп-туп. Събира шайбите. Туп-туп-туп-туп-туп. Събира шайбите. Всеки следобед тренира с юношеския отбор, а всяка вечер – с мъжкия, после ходи на фитнес, а след това прави още една обиколка в гората и завършва с още един час на пързалката, огряна от специалните прожектори, монтирани на покрива на вилата.

Туп-туп-туп-туп-туп. Това е единственото, което този спорт изисква от теб. Чисто и просто всичко, което имаш.

Кевин е получавал всякакви предложения – да се премести в голям отбор или да се запише в хокейна академия в някой по-голям град, но упорито ги отхвърля. Той е момче от Бьорнстад, а баща му е мъж от Бьорнстад. Това може би не значи нищо на други места, но тук означава нещо.

Така че колко да е важен един полуфинал в младежка дивизия? Само толкова, че най-добрият юношески отбор в Швеция отново ще напомни на останалата част от страната за съществуването на това градче. Само толкова, че областните политици може би ще вложат пари за основаването на хокейно училище тук, а не в Хед, така че най-големите таланти в тази част от страната да искат да се преместят в Бьорнстад, вместо в големите градове. Така че един мъжки отбор, съставен от собствени кадри, да може отново да се изкачи до първа дивизия, отново да привлече големи спонсори, да накара общината да построи нова закрита пързалка и по-големи пътища, а може би дори конферентен и търговски комплекс, за каквито се говори от години, така че да могат да се създадат нови фирми и да се отворят нови работни места и жителите да започнат да ремонтират жилищата си, вместо да ги продават. Полуфиналът ще е важен само за икономиката. За гордостта на хората. За оцеляването им.

Важен е само толкова, че едно момче стои в един двор, откакто бузите му измръзнаха преди десет години, и изстрелва шайба след шайба, след шайба, носейки на раменете си надеждите на цял един град.

Полуфиналът чисто и просто означава всичко.

„Низината“ се намира в другия край на Бьорнстад, северно от пътните табели. Централната част на града се състои от редови къщи и малки вили от средна класа, но в Низината има само кооперации, построени възможно най-далеч от Възвишението. Разбира се, в началото това бяха просто лишени от въображение географски прякори: Низината е разположена по-ниско от останалата част на града и свършва с една стара чакълена яма, а Възвишението се намира на хълма над езерото. Но след като хората постепенно се разпределиха по кварталите в съответствие с финансовите си възможности, имената започнаха да се отнасят не само за частите на града, ами и за класата на домакинствата. Дори в най-малките кътчета на Земята децата