Читаем онлайн «Нефритеният трон» 3 cтраница

носи товари и е изложен на зверствата на войната, а негов единствен другар е един прост капитан. По-добре яйцето му да бе потънало на дъното на океана!

Лорънс остана ужасен, но и доволен, че тази грубост остави Барам и Пауис също толкова стреснати и безмълвни, колкото и самия него. Дори преводачът на Юнсин се сепна от неудобство и за пръв път не преведе на китайски думите на принца.

— Сър, уверявам ви, че откакто разбрахме за възраженията ви, въобще не сме го впрягали, с пръст не сме го докосвали — каза Барам, съвземайки се от шока. — Положихме неимоверни усилия, за да осигурим удобство на Темерер, искам да кажа Лун Тиен Сян, и да компенсираме досегашното си непочтително отношение. Той вече не е зачислен на капитан Лорънс. Мога да ви уверя, че те не са разговаряли през последните две седмици.

Това напомняне жегна Лорънс и той усети, че му трябва още малко да избухне.

— Ако някой от вас наистина бе загрижен за удобството му, щеше да се допита до него, а не до своите желания — каза той, повишавайки тон. Гласът му бе трениран да крещи заповеди в бурята. — Негодувате срещу обяздването му, а наред с това искате от мен да го подмамя към оковите, за да го отведете против волята му. Никога няма да го направя. Вървете по дяволите!

От изражението на Барам пролича, че той с удоволствие би оковал и отвел Лорънс. Очите му изскочиха, той подпря длани на масата и започна да се изправя. Адмирал Пауис го изпревари и се намеси за първи път.

— Достатъчно, Лорънс, дръжте си езика зад зъбите. Барам, той не може да ни е полезен с нищо повече. Вън, Лорънс, веднага! Свободен сте!

Верен на войнишките си навици, Лорънс се подчини и излетя от залата. Тази намеса вероятно го спаси от арест за неподчинение, но той не изпита благодарност. В гърлото му бяха заседнали хиляди думи и той се обърна, докато вратата тежко се затваряше зад него. Стражите от двете й страни го наблюдаваха с нездрав интерес, сякаш бе рядък експонат, изложен за тяхно забавление. Той се поовладя под нахалните им, любопитни погледи и се обърна, преди да е издал докрай гнева си.

Тежката врата погълна думите на Барам, но неясното боботене на гласа му последва Лорънс по коридора. Той беше като замаян от ярост, дишаше рязко и учестено, а очите му бяха замъглени, но не от сълзи, о, не — от ярост. Преддверието на адмиралтейството бе пълно с морски офицери, писари и политици. Дори един летец в зелена куртка мина забързано със заповеди в ръка. Лорънс грубо си проправи път до вратата и натика ръцете си дълбоко в джобовете, за да прикрие треперенето им.

Изскочи навън, в оглушителната врява на Лондон в следобедните часове. Държавни чиновници се прибираха за вечеря, файтонджии и кочияши извисяваха глас над тълпата: „Дайте път!“. Неговите чувства бяха също толкова хаотични, колкото и заобикалящата го обстановка, и той крачеше механично по улицата. Позна собственото си име едва на третото повикване.

Обърна се неохотно. Нямаше желание някой бивш колега да го въвлича в размяна на любезности. С облекчение обаче видя, че това е капитан Роланд, а не друг досаден познат. Изненада се да я види, най-вече защото нейният дракон Екзидий беше водач на формация в Дувър. Не й бе лесно да излезе в отпуск и, във всеки случай, не можеше да се представи официално в адмиралтейството като жена офицер. Съществуването на капитани от женски пол се дължеше на настояването на Лонгуингите. Тази тайна бе почти неизвестна извън средите на летците и бе ревниво пазена поради страха от обществено неодобрение. Самият Лорънс отначало трудно възприе подобна идея, но дотолкова свикна с нея, че днес Роланд му изглеждаше странно без униформа. Тя се бе дегизирала с пола и тежка пелерина, които никак не й отиваха.

— От пет минути се задъхвам да те гоня — каза тя и го хвана под ръка. — Разхождах се край тази внушителна сграда и те чаках да излезеш, а ти ме подмина с такава страшна скорост, че едва те настигнах. Тези дрехи са дяволски неудобни. Надявам се, оценяваш тревогите, които си създавам заради теб, Лорънс. Но, няма значение — добави тя с поомекнал тон. — По изражението ти разбирам, че не е минало добре. Да идем да обядваме и ще ми разкажеш всичко.

— Благодаря ти, Джейн. Радвам се да те видя — отвърна той и се остави да го водят към странноприемницата, макар че гърлото му се беше свило. — Все пак защо си тук? Нали не се е случило нещо на Екзидий?

— Съвсем не, освен ако не си е причинил стомашно разстройство — отвърна тя. — Но Лили и капитан Харкорт се сработват блестящо, затова Лентън им възложи двоен патрул, а на мен даде няколко свободни дни. Екзидий прие това като извинение да излапа наведнъж три тлъсти крави, нещастният лакомник. Не му мигна окото, когато му предложих да го оставя със Сандърс — това е новият ми първи лейтенант — и да дойда да ти правя компания. Затова изнамерих цивилни дрехи и пристигнах с куриера. О, по дяволите, изчакай за момент.

Тя спря и ритна енергично, за да освободи полите си. Бяха твърде дълги и се закачаха в