Скот Търоу
Братя
Окръг Киндъл #9
На Дан и Дебора
Приличам аз на капката, която
е скочила в морето, уж да дири
там друга капка, а наместо туй
сама се е загубила във него.
Уилям Шекспир, „Комедия от грешки“
Първа част
1.
Пол – 5 септември 1982 година
Винаги когато се замисли за убийството на Дита Кронон, Пол Янис ще си спомня притесненията си в началото на деня. Датата е 5 септември 1982 година, неделята след Деня на труда, ясен следобед с бели облачета, искрящи като перли. Зевс Кронон, бащата на Дита, е отворил просторното си имение в покрайнините на града за стотици свои събратя от православната енория на църквата „Свети Димитър“ за отбелязването на църковната Нова година. Долу край реката, на ливадата, определена за паркинг, Пол слиза от колата заедно с майка си и брата си близнак Кас. Следващите няколко часа ще бъдат голямо изпитание.
Кас буквално се изстрелва от шофьорското място на стария датсун.
– Трябва да намеря Дита – заявява, имайки предвид приятелката си, дъщерята на Зевс.
Майка им слиза с помощта на Пол и поглежда след другия си син, който хуква нагоре по склона, като намята сакото на раменете си.
– Боже мой! – измърморва жената на гръцки и бързо се прекръства.
– Мамо – казва Пол, след като брат му се отдалечава, – какво правим тук изобщо?
Лидия сключва гъстите си вежди, сякаш не разбира.
– Всяка година не приемаш поканата за този пикник – обяснява той, – като все повтаряш, че татко мразел Зевс.
– Не повече от мен – тихо измърморва Лидия, която рядко се задоволява с второто място за каквото и да било. С Пол тръгват нагоре по покритата с чакъл алея към голямата бяла къща с широк фронтон и коринтски колони. Тя се подпира на ръката на сина си. – Този пикник е за църквата, не за Зевс. Липсват ми срещите с бившите ни съседи и не съм виждала нуна Тери от месеци.
– С Тери се чувате всеки ден.
– Поли, не съм те карала насила да идваш.
– Принудих се да дойда, мамо. Ти си намислила нещо. И двамата с Кас го знаем.
– Така ли било? Не знаех, че с адвокатската диплома си получил и умения да четеш чужди мисли.
– Решила си да направиш някакъв проблем с Дита.
– Проблем ли? – изсумтява тя. На шейсет и три, майка им, макар и малко напълняла, все още пази величествената си осанка: тя е висока жена, с буйна прошарена коса и святкащи тъмни очи. – Самата Дита създава достатъчно проблеми. Дори Тери го признава, а момичето е нейна племенничка. Ако Кас се ожени за Дита, баща ви никога няма да му проговори.
– Мамо, това са старомодни глупости, като да вярваш в лоши поличби. С Кас няма да продължаваме вашата безумна вражда със Зевс. Освен това вече сме на двайсет и пет. Трябва да оставиш брат ми сам да взема решения.
– От къде на къде? – отсича Лидия, като неочаквано се изкисква и стиска ръката му, за да разведри настроението.
Това е нейното разбиране за остроумие – да се смее, когато говори сериозно.
В горната част на поляната пикникът е истински празник за сетивата. Миризмата на все още димящ в кандилниците тамян от кратката религиозна служба се смесва с аромата на четирите агнета, печащи се над жарта от дъбови цепеници, а лудешкото, пронизително дрънкане на бузуки приветства стотиците гости, тълпящи се в имението.
Тери, сестрата на Зевс и най-добра приятелка на майка им още от седемгодишна възраст, ги чака с щръкнала като на плашило изрусена коса. Тя прегръща Лидия и Пол. Синът на Зевс, Хал, стои до нея и посреща гостите. Прехвърлил четирийсетте, той е дебел, тромав и прекомерно енергичен – от хората, които се радват на всеки със смешното, непохватно поведение на разлигавени песове. Дори сега Пол има слабост към Хал, след когото преди двайсет години двамата с Кас тичаха като кученца – в дните преди скарването заради наема на бакалницата на баща им да раздели семействата им. Подобно на Пол, изглежда, че Хал също не се интересува от това. Той прегръща майката на близнаците, която все още нарича „леля Лидия“, и се заговаря непринудено с Пол, преди Тери да отведе гостенката. Цяла тълпа приятели ги чакат под сянката на една от разпънатите сред ливадата тенти на сини и бели ивици. Пол неохотно тръгва към това сборище на хора от детството му, от чиито старомодни обичаи и грандомански очаквания винаги се е стремял да избяга.
Когато го вижда, приятелката му Джорджия Лазопулос, става и тръгва към него, усмихвайки се влюбено. Облякла е синя карирана лятна рокля. Тя е нисичка, закръглена и със сладки трапчинки – хората често я сравняват със Сали фийлд. Въпреки че са гаджета от гимназията, сега двамата едва докосват устни, когато се целуват за поздрав. Джорджия е дъщеря на отец Ник, свещеника на „Свети Димитър“, и много внимава как се държи, когато всички я наблюдават.
Тя вече е приготвила на Пол картонена чиния с агнешко и пастицио,
