Читаем онлайн «Черният град» 3 cтраница

Няма какво да се пенявите, генерале. Докато се припираме тук, Русия може да овдовее.

Аргументът подейства. Градоначалникът сам подаде сакото на Фандорин. До файтона стигнаха тичешком.

- А не може ли да се открие злоумишленикът, без да се влиза в двореца? - попита генералът с угоднически тон, като се приведе съвсем до ухото на московчанина - колелата прекалено тропаха по паважа. - Толкова съм чувал за аналитичните ви способности.

- Тук трябва не аналитик, а с-следотърсач. При всички случаи ще се наложи да събудим началника на дворцовата полиция.

Ломбадзе въздъхна съкрушено.

Пътят минаваше край брега. Преди съмване морето почти напълно се бе сляло с черното небе, но по самата граница между тези две стихии вече се бе появила светеща ивица.

На Ераст Петрович и преди му се беше случвало да се сблъсква с началника на царската охрана Спиридонов. И у двете страни срещата бе оставила не особено приятни спомени, затова сега се размина без ръкостискания.

Трябваше да се отдаде дължимото на полковника. Вдигнат от леглото, той не зададе нито един ненужен въпрос, макар да сбръчка вежди, като видя Фандорин. Веднага схвана същността на проблема. Ломбадзе продължаваше да вдига ръце нагоре, да заклина, мустаците му трепереха, но полковникът вече не слушаше. Той напрегнато размишляваше.

Този тридесет и седемгодишен офицер, който бе направил мълниеносна кариера първо в Корпуса на жандармерията, а след това в Охранния отдел, бе един от най-мразените хора в Русия. Броят на революционерите, обесени благодарение на старанията му, достигаше десетки; на изпратените на каторжен труд - стотици. Четири пъти се бяха опитвали да го убият, но полковникът бе бдителен и повратлив. Именно благодарение на тези му качества той неотдавна беше назначен за началник на Дворцовата полиция - кой по-добре от Спиридонов би опазил свещената особа на императора? Злите езици говореха, че така полковникът се е уредил отлично: двеста превъзходно обучени телохранители защитаваха от терористи не само царя, но и самия Спиридонов.

Още първата реплика на полковника потвърди репутацията му на далновиден човек.

- Добре, генерале - прекъсна той тирадите на градоначалника. - Няма да докладвам на императора. Ако решим малкия ни проблем, преди Негово величество да се събуди.

Фандорин бе поразен само в първия момент. След това разбра: нечуваното великодушие се обяснява много просто. Така Спиридонов можеше да направи ялтинския наместник свой вечен длъжник.

След това не особено словоохотливият полковник се обърна към детектива.

- Щом сте тук - каза той, без да назовава Фандорин по име, - значи вече имате план. Казвайте.

Ераст Петрович също толкова хладно попита:

- Къде се намира царската къпалня? Всички знаят, че преди закуска императорът плува в морето, при всякакво време.

- В края на ей онази алея. Както виждате, пътечката е добре скрита от дърветата и е абсолютно безопасна.

- А к-къпалнята? Също ли е скрита?

Полковникът се навъси и поклати глава.

- Тогава са необходими три неща - вдигна рамене Фандорин. - Да се претърси територията около двореца. Това първо. Да се сложат постове на всички места зад оградата, удобни за прицелна стрелба по прозорците. Това второ. Аз обаче съм сигурен, че терористът се е скрил някъде нависоко, откъдето се вижда къпалнята. Има ли такова място наблизо?

- Защо сте толкова сигурен в това? - намеси се Ломбадзе.

- Негодяят може да направи засада по цялото продължение на Царската пътека.

- Замълчете - прекъсна го Спиридонов. - Одисей разбира, че Негово величество ще бъде предупреден за опасността. Разходка по Царската пътека днес няма да има. Но императорът няма причина да се откаже от къпането - та нали това е на територията на парка, а тук и пиле не може да прехвръкне... Има такова място - продължи той, като вече се обръщаше към Фандорин. - Лимоновата горичка на хълма. Оттам до къпалнята има около петстотин метра. Добър стрелец със снайперска карабина според мен няма да пропусне. Прави сте. Точно там ще го спипаме.

Те излязоха през портата: полковникът с четирима агенти и Фандорин. В сиянието на изгрева пясъчната пътечка изглеждаше малинова.

- Разбирам защо не взехте и генерала. Той пухти като парен в-валяк. Но защо само четирима охранители? - попита с любопитство Ераст Петрович.

- Това са най-добрите от моите вълкодави. Колкото по-малко хора има, толкова повече са шансовете да хванем Одисей жив... Ето я лимоновата горичка. Марш напред, момчета, няма какво да ви уча. А вие, господине, сте волна птица. Ако искате да се разтъпчете, заповядайте.

Агентите се разделиха: двама се гмурнаха в храстите вляво от пътеката, другите вдясно. Самият полковник предпочете да остане на място. Да се пъха по храстите, рискувайки да получи куршум - това не влизаше в плановете му. Фандорин помисли, помисли и тръгна напред. Не за да се „разтъпче". Интересно му бе да види какво представляват спиридонов-ските „вълкодави" в действие.

Той успя да