Алексей Пехов
Змията
— Е, Гарет, какво мислиш? — попита Гозмо.
Преди да отговоря, обходих с отегчен поглед празната кръчма и едва след това казах думите, които се въртяха на върха на езика ми още от първия миг, когато той ми предложи Поръчката.
— Нещо не ми харесва.
— Хайде де! — веднага се възмути старецът. — Работата е елементарна, заплащането е сигурно, на практика почти нищо няма да правиш.
— Точно това е притеснителното — настроението ми беше мрачно и считах за свой дълг да разваля и това на околните. — Щом всичко е прекалено лесно — очаквай неприятности.
— Хей, ти за кого ме вземаш?! Да съм ти давал някога гнила Поръчка?
— Да — бях безжалостен аз. — При последната неочаквано се появиха огромни свирепи кучета. Добре, че тичам бързо.
— Това са рисковете на нашата професия — изсумтя той. — Случват се и неточности.
— Най-важното е да не стават закономерност. Твоето предложение напомня на исилийски козунак. На вид апетитен и пухкав, а щом го разчупиш — никакво тесто, само стафиди.
— Но това е прекрасно! — бившият крадец, в момента собственик на кръчмата „Нож и брадва“ и по съвместителство посредник в най-различни противозаконни сделки, не губеше надежда да ме забърка в поредната авантюра. Не изпитвах особен възторг от опитите му, затова отговорих честно:
— Мразя стафиди.
Ако ще играя на „сърдит“, да е до край. Гозмо веднага сви устни:
— Надуваш цената ли?
Свих рамене с безразличие. Безсмислен разговор. Кръчмарят много добре знаеше колко струват моите услуги.
— Тогава мога да попитам и други. Да не мислиш, че си единственият крадец в Авендум?
— Ами давай — подсмихнах се аз. — Но по-голямата част са тъпи като доралисци, а останалите не могат дори чанта да откраднат.
— Говоря за майсторите.
— Наистина? Искаш ли да поразсъждаваме кого можеш да поканиш? Шниг и Славей от тази седмица отидоха под крилото на гилдията. Нейк от доста време е в Сивите камъни. Дори затвора да не го унищожи, не можеш да разчиташ на него поне още десет години. Кой още ни остава от свободните? Арлис? Тя не те харесва и с нея едва ли ще се разберете. Шлок се сдърпа с Ургез. По мое мнение, много недалновидна постъпка — да закача главата на гилдията на убийците. Сега бедничкият плува някъде под Кейовете. Така че освен мен нямаш никого.
— Мога да се обърна към гилдията — и той самият не го вярваше.
— Ако те устройва да работиш с Маркун и си готов да сложиш в мазната му лапа четиридесет на сто от приходите, тогава давай — аз отпих глътка бира.
Гозмо нервно забарабани с пръсти по масата. Да се свързва с гилдията и алчния й шеф изобщо не му се искаше. Това беше ясно от самото начало, в противен случай не би потърсил помощта на такъв свободен артист като мен.
— Гангрена си ти, Гарет, гангрена. Това си е чист грабеж.
— Не, старче. Това са делови отношения.
— Предлагам ти петнайсет жълтици!
Аха. Получавам петнайсет, от тях две му давам за посредничеството. Плюс това колко ли ще получи този мошеник от клиента? Понякога ми се иска да стана посредник. Минимален риск за кожата, а парите сладко-сладко си капят в джоба.
Не казах нищо на бившия си „колега“, само му изпратих най-презрителния си поглед от бездънните си запаси.
— Колко? — предаде се кръчмарят.
— Трийсет.
— Крадец!
— Точно така — поздравих го с халбата тъмна бира аз.
— Добре, съгласен съм.
Изобщо не се съмнявах, че ще стигнем до взаимноизгодна цифра със стария хитрец.
— Толкова много пари за такава елементарна работа. Що за времена дойдоха?! — изръмжа Гозмо.
— Тежки — веднага отговорих аз. — Сам виждаш. Цените растат, налага се да се приспособяваме.
Той ме погледна, очевидно смятайки, че му се подигравам. Въздъхна:
— По Поръчката всичко ясно ли е?
— Отивам. Вземам стоката. Изнасям се. Доставям ти я. Получавам си парите.
— Нещо такова. Но всичко трябва да се направи тази нощ. На сутринта клиентът ще чака тук. Допивай си бирата и тръгвай. След малко ще отварям заведението.
— Не бързай толкова, приятелю. Все още не съм чул най-важното — що за стока ще сложа в чантата си.
— Клиентът не каза.
— Как така? — беше мой ред да се намръщя. Веднага се върнаха лошите ми предчувствия. — Защо такива тайни?
— Не е наша работа. На нас ни плащат, и ние работим.
— Е, предполагам, че основната работа е за мен — не ми хареса отношението на Гозмо към бизнеса. — И рискът да попадна зад решетките също е изцяло мой. Както и да се натъкна на градската стража. Капитан Фраго Лантен в последно време ми точи зъби и просто мечтае да ме пъхне в килията при Нейк. Така че от твоя страна е изключително късогледо да не осигуриш нужната информация. Ами ако стоката е с размерите на камбана от Храма и тежи колкото сто натоварени със злато джуджета?!
— Не мисля, че е чак толкова зле — побърза да ме увери посредникът. — Ако беше нещо важно, клиентът щеше да каже.
— Аха, стига да не е някой