РуЛиб - онлайн библиотека > Новик Наоми > Историческое фэнтези > Драконът на Негово Величество > страница 112

Читаем онлайн «Драконът на Негово Величество» 112 cтраница

поради необичайните пропорции, заради които получават името си. Макар и рядко да надминават двадесет метра на дължина, тридесет и шест метровият размах не е нещо необичайно сред тях, а оцветката на крилете им е особено ефектна — с отсенки между синьото и оранжевото и ярки черно-бели ивици по краищата. Притежават същите жълто-оранжеви очи като предшестващия ги Шарпспитър, които са изключително зорки. Въпреки че първо породата се е считала за неподатлива на възпитаване и дори се е обмисляло тяхното унищожение (поради потенциалните опасности, ако се оставят на свобода), през периода на Елизабет Първа се разработват нови методи на впрягане, които осигуряват успешното им опитомяване, и впоследствие Лонгуингите допринасят за унищожението на Великата армада…


СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА


Сравнение между ориенталските и западните породи. Ориенталските породи в древността. Широко познати породи, местни за Китайската и Японската империи. Отличителни белези на Империала. Бележка за Селестиала


… ТАЙНИТЕ НА Имперската програма за развъждане се пазят най-ревностно, също като всяко национално съкровище (а те са такива), и се предават единствено и само от уста на уста сред група довереници чрез сложно кодирани документи. Затова на Запад и дори извън околностите на имперската столица се знае много малко за тези породи.

Частичните наблюдения на пътешествениците ни дават само шепа непълни детайли. Знаем, че Империалът и Селестиалът се различават по броя нокти на лапите си (пет), докато всички останали драконови породи са с по четири. Освен това крилете им имат шест шипа, а не пет, както е обичайно сред европейските им сродници. В Ориента за тези две породи се счита, че притежават изумителен интелект и запазват невероятната си памет и езикови способности, които драконите обикновено губят доста рано през живота си.

За истинността на това твърдение имаме само едно скорошно потвърждение, макар и благонадеждно — мосю льо Ком дьо ла Перуз срещнал Империал в корейския кралски двор, където поради близките си роднински връзки с китайския трон често получавали като дар яйце на Империал. Бидейки първият французин, посетил този кралски двор от много време насам, ла Перуз бил помолен да дава уроци по родния си език на дракона и според разказите му „ученикът”, макар и напълно пораснал, се научил без проблеми да води разговор, при това само за един месец! Постижение, достойно за възхита дори от надарен лингвист…

Че Селестиалът е близък сродник на Империала може да се предположи от няколкото илюстрации на тази порода, с които ние, на Запад, сме успели да се сдобием, но иначе за тях се знае много малко. За Божествения вятър, най-мистериозната от всички драконови способности, знаем само от слухове, според които Селестиалите са в състояние да предизвикват земетресения или бури, разрушаващи градове. Явно е, че ефектите са доста преувеличени, но сред ориенталските народи те са си спечелили сериозно уважение, ето защо не бива с лека ръка да отхвърляме тази способност като проста фантасмагория…

Благодарности

На първо място дължа признателност на групата предварителни читатели, през които романът премина от първата до последната глава, и които не само представляваха ентусиазирана публика, за която да пиша, но и ми дадоха огромно количество отлични съвети — Холи Бентън, Дана Дюпонт, Дорис Игън, Даяна Фокс, Шели Мичъл, Л. Салом, Микол Съдбърг и Ребека Тъшнет. Също и Франческа Копа, която ми предложи въобще да се захвана с това. Благодаря и на Сара Розенбаум и всички останали от Livejournal,[33] които даваха предложения за заглавието.

Имах щастието да разполагам с помощта на прекрасния ми агент, Синтия Менсън (която е и чудесна приятелка), както и със съветите на не един, а двама невероятни редактори — Бетси Мичъл от „Дел Рей” и Джейн Джонсън от “Харпър Колинс”. Много други приятели и читатели ме окуражаваха и съветваха по пътя ми и помогнаха с всичко — от заглавието до анахронизмите в текста. Ще ми се да изброя всички, но ще се задоволя с едно всеобщо и сърдечно благодаря. Бих искала да благодаря и на няколко души, които самоотвержено ми помогнаха със събирането на информация — Сюзън Палмър от музея „Соун” в Лондон, Фиона Мъри и доброволните служители в Джорджиън Хаус в Единбург, както и Хелън Рош от хотел „Мериън” в Дъблин.

Благодаря на майка си, баща си и на Соня — обичам ви! И на последно място, но първо по значение — тази книга е посветена на съпруга ми Чарлз, който ми даде толкова много неща, че не мога дори да ги изброя, но първото и най-прекрасното от които е щастието.

Бележки под линия

1

Предавам се. — Бел. прев.

(обратно)

2

Средновековен сборник с различни митологични създания, алегории и сказания. — Бел. ред.

(обратно)

3

Жълт Косач — Бел. прев.

(обратно)

4

Около 16 километра в час. — Бел. ред.