Читаем онлайн «Остриетата на Кардинала» 105 cтраница

поверена на добрите грижи на красивата Габриел и нейните подбрани пансионерки, благодарение на Марсиак.

Разбира се, това не можеше да продължи дълго.

— Не — заяви Ла Фарг. — Няма да я намериш. Ще забравиш за нея.

Посланикът се разсмя гръмко.

— Ти ли ще ми попречиш? Не можеш нищо да ми сториш, Ла Фарг! Нищо!

— Мога. Ти се възползва от поста си на посланик, за да преследваш личните си амбиции. Сееше интриги и лъжи. Вършейки това, непоправимо навреди на мисията си и не оправда доверието на своя… крал. Дори, като пожела Остриетата и аз да търсим несъществуващия кавалер Д’Иребан, събра мъжете, заради които Испания скоро ще си навлече неприятности. Ти искаше нас, тъй като сме най-способните, нали? Е, добре, ние сме тук. Вярваш ли, че Ришельо отново ще се откаже от услугите ни? Не, Лувесиен. Остриетата на Кардинала се завърнаха, а господарите ти ще съжаляват за това… Помисли си. Държиш ли вестта да се разчуе?

— Не ме заплашвай.

— Разменям мълчанието си срещу моята дъщеря. Ти нямаш избор… О, и още нещо, последно…

— Кажи!

— Следващия път, когато се срещнем, ще те убия. Приятно пътуване към Испания.

Ла Фарг излезе, без да затвори вратата.

Епилог

Беше по тъмно, когато същата вечер Ла Фарг се върна в двореца на Ястреба.

Той отведе коня си в конюшнята, свали седлото му и внимателно го разтри, след това мина през двора към централната сграда. Глъчка от смях, песни и весели разговори стигаше до стъпалата на каменното стълбище. Той се усмихна, влезе и от полумрака на вестибюла стана свидетел на спектакъла, който се откриваше пред него през широко отворената врата.

Остриетата се бяха събрали около трапеза, на която се лееше вино и цареше радостта. Всички бяха тук. Балардийо и Марсиак, които пееха фалшиво, качили се върху столовете; Анес, лъчезарна, която се заливаше от смях; Лепра, който пляскаше с ръце и пълнеше чашите. Дори суровият Алмадес се забавляваше с палячовските изпълнения на първите двама, а гасконецът се правеше на пиян, като малко се насилваше. Нежната Наис прислужваше, без да изпуска нищо от номерата им. На седмото небе, старият Гибо тактуваше с дървения си крак.

Изглеждаха щастливи и Ла Фарг им завидя за радостта, за безгрижието и младостта. Можеше да бъде баща на повечето от тях и в известен смисъл беше.

Или беше някога.

Преди години би се присъединил към тях. И сега се колебаеше дали да не го стори, но Наис, за да мине, затвори вратата и старият, изморен капитан остана в тъмното.

Той предпочете да се прибере в стаята си, без никой да го види, нито чуе.

Там, далеч от шумотевицата и блясъка на празника, той се просна облечен в леглото си, скръсти ръце зад врата си и зачака, с широко отворени очи, но с празен поглед.

Скоро камбаната на абатството „Сен Жермен“ удари полунощ.

Тогава Ла Фарг стана.

От малко ковчеже, ключа за което винаги пазеше в себе си, извади скъпо сребърно огледало и го сложи на масичката.

Тихо, съсредоточено, със затворени клепачи, той произнесе ритуална формула на древен език, пораждащ страх и почти забравен. Огледалото, което отначало показваше отражението му, отговори на повикването. Повърхността му се развълнува и бавно, сякаш от пласт подвижен живак, се появи полупрозрачната глава на бял дракон с червени очи.

— Добър вечер, господарю — рече Ла Фарг.

1

Стефан Марсан (р. 1970 г.) е френски писател и издател на произведения в жанра фентъзи; основател е на издателство „Бражелон“ което представя трилогията на Пиер Певел. (Всички бележки под линия са на преводача.)

(обратно)

2

Пентакълът в окултната наука представлява двоен равностранен триъгълник, шестолъчна звезда; нарича се също печат на Соломон. Използват го мистици, астролози и др.

(обратно)

3

Лотарингия е окупирана от Франция при Луи XIII и Луи XIV, но успява отново да спечели независимостта си през 1697 г.

(обратно)

4

Вталена дреха, която се е носила по онова време.

(обратно)

5

Младши офицер във френската войска по онова време.

(обратно)

6

Митични същества от семейството на драконите; имат само задни крака и силни криле.

(обратно)

7

Помощник-учител по фехтовка.

(обратно)

8

Венецианският цвят на косата се добива при намазване с шафран и лимон, след което жената се излага на слънце. Тази мода е тръгнала от Венеция по време на Ренесанса.