Клайв Къслър, Греъм Браун
Тайната на фараоните
Архивите на НАПМД #13
Пролог
Градът на мъртвите
Абидос, Египет
1353 г. пр.Хр., седемнайсета година от царуването на фараон Ехнатон
Пълната луна хвърляше синьо сияние по пясъците на Египет, обагряше дюните с цвят на сняг, а изоставените храмове на Абидос — в нюанси на алабастър и кост. Сенки се движеха под това ярко сияние, докато процесия от натрапници се промъкваше през Града на мъртвите.
Те се движеха с мрачно темпо, трийсет мъже и жени, с покрити от качулките на широките роби лица, очите им бяха вперени в пътя. Подминаваха погребалните камери на фараони от Първата династия, светилища и монументи, построени през Втората сра в чест на боговете.
На прашен кръстопът, където навят пясък покриваше каменната пътека, процесията тихо спря. Водачът им Манухотеп се вгледа в мрака, наклони глава, ослушвайки се, и стисна по-здраво копието си.
— Чуваш ли нещо? — попита една жена, която спря до него.
Тя беше съпругата му. Те водеха още няколко семейства и десетина слуги, понесли носилки с децата на всяко семейство. Всички те бяха поразени от една и съща тайнствена болест.
— Гласове — каза Манухотеп. — Шепот.
— Но градът е изоставен — отвърна тя. — Като навлизаме в некропола, нарушаваме закона на фараона. Дори рискуваме да ни убият, задето сме стъпили на тази земя.
Той свали качулката на наметалото си и разкри бръсната глава и златна огърлица, която показваше, че е член на двора на Ехнатон.
— Никой не знае това по-добре от мен.
От векове Абидос, Градът на мъртвите, бе процъфтявал, населен с жреци и поклонници на Озирис, господар на задгробния живот и бог на плодородието. Фараоните от най-ранната династия бяха погребани тук и макар че по-скорошните владетели бяха погребвани другаде, те все още изграждаха храмове и монументи в чест на Озирис. Всички, освен Ехнатон.
Скоро след като стана фараон. Ехнатон стори немислимото: отхвърли старите богове, принизявайки ги чрез закон и след това ги низвергна напълно, повали египетския пантеон в прахта и го замени с култа към един-единствен бог: Атон, Бога — слънце.
Заради това сега Градът на мъртвите беше изоставен, жреците и богомолците отдавна ги нямаше. Всеки, заловен в неговите граници, биваше екзекутиран. Като придворен на фараона, за Манухотеп наказанието щеше да е по-тежко: безкрайни мъчения, докато не започне да моли да бъде убит.
Преди да каже още нещо. Манухотеп усети движение. В мрака трима мъже тичаха към тях с оръжия в ръце.
Манухотеп избута жена си към сенките и скочи напред с копието. То се заби в гърдите на водача на мъжете и той спря насред крачка, но вторият замахна към Манухотеп с бронзов кинжал.
Докато се извърташе, за да избегне удара, Манухотеп падна на земята, издърпа копието си и замахна към втория нападател. Пропусна, но мъжът отстъпи назад и върха на друго копие се заби в гърба му и щръкна от корема, когато един от слугите се включи в схватката. Раненият се стовари на колене, опитваше да си поеме дъх, неспособен да извика. Когато падна, третият нападател вече бягаше.
Манухотеп стана и запрати с всички сили копието си към него, но не го уцели и мъжът изчезна в нощта.
— Крадци на гробове? — попита някой.
— Или шпиони — каза Манухотеп. — От дни имам чувството, че ни следят. Трябва да побързаме. Ако фараонът узнае, няма да доживеем утрото.
— Вероятно трябва да се махнем оттук — каза жена му. — Може би това е грешка.
— Грешка беше да следваме Ехнатон — каза Манухотеп.
Фараонът е еретик. И Озирис ни наказа, задето го подкрепихме. Сигурно си забелязала, че само нашите деца заспаха и така и не се събудиха; само нашият добитък лежи мъртъв в полето. Трябва да молим Озирис за милост. И трябва да го направим сега.
Докато говореше, решимостта му нарастваше. През дългите години на царуването на Ехнатон цялата съпротива беше прекършена с насилие, но боговете бяха започнали своето отмъщение и онези, които бяха най-близо до фараона, пострадаха най-тежко.
— Насам — каза Манухотеп.
Продължиха навътре в тихия град и скоро стигнаха до най-голямата сграда в некропола — храма на Озирис.
Широка и с плосък покрив, тя бе обградена от високи колони, които се издигаха от огромни гранитни блокове. Широка рампа водеше към изящно изсечена платформа от камък. Червен мрамор от Етиопия, гранит с инкрустирани лапис лазули от Персия и гигантски бронзови врати.
Манухотеп стигна до тях и ги отвори с изненадваща лекота. Лъхна го аромат на благовоние и с изненада видя, че пред олтара пламти огън, а факлите по стените горят. Потрепващата светлина разкриваше подредени в полукръг пейки, по които лежаха мъртви мъже, жени и деца, обградени от близките им. Чуваха се тих плач и прошепнати молитви.
— Явно не само ние сме нарушили закона на Ехнатон — каза Манухотеп.
Хората в храма го погледнаха, но не реагираха.
— Бързо — каза той на слугите си.
Те влязоха в храма,