Читаем онлайн «Червеният екран» 2 cтраница

сигурност.

— Казвате, че сте убили непозната? Жена, която по някаква случайност е изглеждала като съпругата ви, с която сте били женени девет години?

— Да. — Лени наблюдава търпеливо Уилсън. По лицето му се чете: «Евентуално ще почнеш да задаваш правилните въпроси, ала не очаквай от мен да ти помогна да стигнеш до тях».

— Тоест… когато тестваме ДНК-то от кръвта в кухнята ви и по ризата ви, няма да получим съвпадение със загиналата жена?

— О, по всяка вероятност ще съвпадне. — Лени кимва разбиращо. — Почти сигурен съм, че ще съвпадне. Въпреки че се надявам, че онези от вашите, които са по научната част, ще потърсят следи от особени… м-м-м… — Той се замисля, докато открие правилната дума. — Особени компоненти. Не мисля, че ще откриете, но все пак е разумно да потърсите. Очакванията ми са да отида в затвора за убийството на онова нещо, но определено бих предпочел да остана на свобода.

Уилсън изведнъж разбира за какво иде реч. Крокър вече се е подготвил да пледира невменяемост.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Лени? Че жена ти е била обладана от зли духове? Помогни ми да разбера какво искаш да ми обясниш.

Лени се замисля.

— Не мисля, че това е точният начин да опишеш случилото се. Когато някой е обладан от зли духове — поправете ме, ако греша, детектив — се появява някакъв дух, или може би демон, и поема владението върху тялото на въпросната личност… ала истинският човек все още е някъде вътре. Като затворник. И вие ли така смятате?

Уилсън е гледал «Екзорсистът» и още няколко подобни филма, затова кимва.

— Горе-долу. Със съпругата ви не се ли е случило точно това?

— Не. Тя умря, когато онова се появи. Всички така правят.

— «Всички»? Кои са тези «всички»?

— Засега не са много, като се има предвид общата бройка на населението на Земята — почти осем милиарда, може да проверите в Гугъл, ако не вярвате — но стават все повече и повече с всеки изминал миг. Превземат ни, детектив. Това е перфектната маскировка. Ние сме перфектната маскировка.

Уилсън се преструва, че обмисля това. Онова, което в действителност си мисли, е че целият този разговор няма да свърши никаква работа на областния прокурор. Процедурата ще е дълга и заплетена — няколко психиатъра, призовани от прокуратурата, плюс собственият доктор на Крокър. Уилсън хич няма да се изненада, ако номерът на някой психиатър вече не е записан и поставен на бързо набиране в телефона на Крокър.

— Извънземни?

Върху лицето на Крокър се изписва «Е-е-е, разгеле!».

— Точно така. Извънземни. Нямам представа дали идват от космоса или от някакво паралелно измерение. Хората в Интернет не са единодушни по този въпрос. Лично според мен идват от космоса. В това има смисъл, понеже… — Той се навежда напред с изражение на човек, който обяснява нещо напълно разумно. — Скоростта на светлината, сещате се.

— Какво за нея?

Не че на Уилсън му пука. Почва да му доскучава. Онова, което в момента го интересува, е багета с шунка и пуешко от магазинчето надолу по улицата. И едно «Марлборо» след това.

— Космическите кораби не могат да пътуват със скорост, по-голяма от тази на светлината, понеже ще се върнат назад във времето или просто ще се разпаднат. Това казва науката. Но чистото съзнание, детектив… ето това вече може да направи скока през пространството. Само че когато се озоват тук, им трябват тела. Сигурно ще умрат, ако не си намерят тела. В момента върви начален стадий от нашествието, но ако световните правителства не помъдреят, ще започнат да пристигат с хиляди, стотици хиляди, милиони.

Докато говори, Крокър се е навел напред, подпрян на окованите си с белезници ръце. Сега обаче се обляга назад.

— Всичко си го пише в Интернет.

— Бас ловя, че е точно така, Лени. Бас ловя, че Камала Харис^[1] е една от тях и само чака Амтрак Джо^[2] да сдаде багажа, за да докопа кормилото на властта. — Той се изправя. — Мисля, че трябва да се върнеш в килията си и да обмислиш всичко това, преди да се изправиш пред съда. И — просто приятелски съвет от мен — ти е необходим добър адвокат. Понеже само много добър адвокат може да накара съдебните заседатели да се вържат на тази история.

— Седнете, — тихо промълвя Лени. — Ще искате да чуете това.

Уилсън поглежда часовника си и решава да отпусне още пет минути на Леонард Крокър. Може би дори десет. Може пък и да успее да разбере дали човекът срещу него се мъчи да го изиграе или наистина е луд за връзване. Би трябвало да съумее да го стори безпроблемно; нали в края на краищата е детектив.

— Преди пет или шест години някой успя да проумее какво се случва, детектив. Всичко го има в Даркнет, детектив, и се разпростира навсякъде като мастило във вода.

— Убеден съм, че е така. — Уилсън вече не се усмихва. — Заедно с новините за демократите, които пият човешка кръв, със сайтовете, които събират мераклиите за грубичък секс, клиповете с премазани животни и детската порнография. Убил си съпругата си, Лени. Това, което трябва да направиш, е