Патриша Макдоналд
Фатално отклонение
Глава 1
Трети ден вече от телевизионната станция в Нашвил метеоролозите отправяха „предупреждение за буря“ в централната част на Тенеси. И всички в окръг Крес знаеха, че не става дума за няколко капки дъжд, а за торнадо. Местните хора не се хващаха на увъртанията на телевизията. За да се предотврати евентуална паника, в новините никога не се споменаваше думата торнадо, докато наистина не се видеше торнадо. Но като се има предвид скоростта, с която то се движи, тогава вече ставаше твърде късно.
Лили Бърдет, седнала този следобед на сянка на предната веранда, се взря тревожно в небето, търсейки с поглед в далечината фунията от прах и вятър. Обикновено торнадото връхлиташе по-рано, в края на август. Приближаването му сега, в последната седмица на септември, бе малко странно, но безспорно. Въздухът беше влажен и неподвижен. Всичко изглеждаше неестествено осветено от слънцето, а небето бе ниско надвиснало с тъмни облаци. Беше горещо като в пещ, но от време на време студен ветрец полазваше по кожата и човек потръпваше.
От другата страна на улицата срещу предния двор на Лили имаше ливада, оградена с железопътни релси, където обичаше да пасе един стар кон. Черноокото животно обикновено се спираше на едно място и забиваше мързеливо глава в тревата. Днес старият кон крачеше край оградата, вдигнал глава, с уплашени очи, сякаш и той наблюдаваше небето.
Животните винаги усещат, помисли си Лили. Стават неспокойни. Тя самата никога не беше виждала торнадо. Но разпознаваше затишието пред буря — долавяше шумоленето и виждаше как небето почернява. Когато беше малка, все се надяваше, че ще има торнадо, просто защото беше забавно. Като всички други деца слушаше разказите на хора, които знаеха какво е торнадо. Беси Хил, която беше стара, обичаше да разказва как веднъж, когато била сама у дома, връхлетяло торнадо. Било вечер и токът угаснал, както често става в окръг Крес, когато излезе вятър или завали дъжд. Тя решила да си легне, защото навсякъде било тъмно. Но след малко силна вихрушка блъснала предната врата и тя зейнала отворена, въпреки че била заключена и подпряна. Беси Хил се втурнала към всекидневната, за да затвори вратата, а през това време въздушният стълб изкоренил едно дърво от двора и го запокитил през покрива в стаята й.
Сигурно остарявам, помисли си Лили и потръпна. Не искам вече никакво торнадо да идва насам. Една кола мина бавно по улицата и пътниците в нея махнаха за поздрав. Лили заслони очи с ръка и отвърна на поздрава, макар че не познаваше хората. Във Фелтън, Тенеси, хората открай време се поздравяваха, когато се разминаваха, независимо дали се познаваха. Днес по улицата между нейния преден двор и ливадата на съседите отсреща минаваха повече коли от обикновено. Но това беше нормално за Деня на основателите.
Още един Ден на основателите. Помнеше как от четиригодишна в продължение на тридесет години ходеше на това тържество в ранна есен. То сякаш бележеше поредната изминала година от живота й. Сигурно това е причината, а и времето, каза си тя, опитвайки се да си обясни меланхоличното настроение, с което се беше събудила тази сутрин, тревожна и потна, докато първите бледи ивици светлина прорязваха небето. Още една година си отиваше, но този ден вече не беше наситен с удоволствие и възбуда, както когато беше млада.
— Мамо, часовникът ти иззвъня.
— О-о, благодаря, скъпа — каза Лили. Вдигна каната и изля останалата в нея вода върху цветето, което висеше в една кошница под гредите на верандата. — Ще ми направиш ли една услуга — да извадиш блатовете за тортата от формите? Затова бях навила часовника.
— Добре, ей сега. Но първо ми кажи как изглеждам.
Лили остави каната и се обърна към предната врата. Лицето на дъщеря й Мишел се появи високо, като грейнала луна, зад завесата. Мишел протегна ръка, отвори вратата и провря през рамката кринолина, с който беше облечена.
Обръчът се опъна и Мишел се завъртя непохватно на предната веранда. Нейната дълга и лъскава кестенява коса падаше върху тесните й рамене и докосваше буфаните на старовремската рокля. Наситенорозовият цвят беше твърде силен за нея, бюстът й не изпълваше дълбоко изрязаното дантелено деколте. Но очите й светеха от удоволствието, което й доставяше собственият й образ, а полата приятно шумолеше, докато я потупваше.
При тази гледка настроението на Лили се оправи.
— Изглеждаш много красива — възкликна тя. — Значи я намери?
— Нямаше как да не я намеря, след като висеше на вратата на гардероба ми — отвърна Мишел.
— Стои ти идеално — продължи Лили, наведе се и взе да придърпва и оправя полата. — Изглеждаш като от приказка.
— Чувствам се някак глупаво в тая рокля. И е толкова горещо. Не мога да повярвам, че едно време са ходели през цялото време с такива дрехи.
— Обикновено на този ден не е толкова горещо — каза Лили. — Дано времето се промени. На всички им действа