Патриша Макдоналд
Таен обожател
На Дон и Роберта Вон, които тази година празнуват златна сватба
Благодарности
Специална благодарност на професионалистите: Джак Сойър, който ме посвети в мореплаването; Тед Хаусел, първи заместник окръжен прокурор на Кейп Мей; сержант Рей Луис и колегите му от Окръжния съд на Кейп Мей; и особено на съдия Кармен Алварес за проявените търпение и разбиране към всички мои въпроси и за предоставената ми възможност да надникна зад съдебните кулиси.
За всяко невярно представяне на факти или на процедури от областта на мореплаването или на съдебното право отговорността е изцяло моя.
(обратно)
Бележка на издателя: Този роман е плод на художествена измислица. Имената, героите, местата и събитията съществуват само във въображението на автора и всяка прилика с действителни лица, живи или мъртви, със събития или с места е напълно случайна.
(обратно)
Част първа. Декември, нощта срещу Нова година
Глава 1
Лунният сърп се носеше между голите клони на дърветата и докато прекосяваше затревения площад, Лаура Рийд усещаше как под краката й се троши крехката пожълтяла трева. Дърветата все още бяха обкичени с малки, бели коледни свещи. След една седмица съвестните общински служители от отдел „Паркове“ в Кейп Крисчън ще свалят украсата, но сега светещите лампички напомняха за неотдавнашния празник. Лаура мушна ръце в дълбоките джобове на палтото си и потръпна. В такова време излизаше в града с яке, дебел пуловер и ботуши. Но със съпруга й Джими смятаха да вечерят навън на Нова година и затова сега под вълненото палто тя беше с копринена блуза и пола, с тънки чорапи и обувки с висок ток. Декемврийският мраз пронизваше тялото й.
Лаура обичаше да се разхожда из града въпреки студа. Кейп Крисчън беше малко архитектурно бижу, сякаш запазено от Викторианската епоха. Кацнало на най-южния бряг на Ню Джърси, то беше живописно по всяко време на годината.
Огромни клонести дървета се извисяваха над тихите улици и скриваха редиците стари къщи, които бяха грижливо поддържани и украсени с изкусно изработени орнаменти. От всеки ъгъл на Мейн стрийт се виждаше океанът, който оформяше източната граница на града.
През лятото тук се стичаха тълпи от туристи, които искаха, докато летуват по плажовете, да се потопят в странната атмосфера на една друга епоха. Джими Рийд беше роден и израснал в този град и когато доведе тук Лаура, я увери, че скоро и тя ще обикне това място. Лаура наистина обичаше Кейп Крисчън по всяко време на годината, но също като местните хора го обичаше най-много през зимата, когато улиците бяха пусти, а градът — притихнал край пулсиращото море.
Лаура мина покрай католическата църква в готически стил. Декорите от библейската сцена на Рождество все още бяха пред църквата, осветени от един прожектор. Тя си спомни първия път, когато дойдоха тук — на Коледа, когато Майкъл беше на две години. Беше се загледала в една витрина, а той се отскубна от нея, стигна до яслата, взе бебето Иисус и със светнали очи се запъти обратно към нея. „Моето бебе“, извика той пред благосклонните погледи на минувачите, а тя побърза да върне куклата в яслата.
Лаура се усмихна, припомняйки си тази сцена, и продължи покрай ярко боядисаните фасади на магазините, оформящи търговската площ на Мейн стрийт. Всички витрини бяха богато украсени. Коледните празници в Кейп Крисчън се отличаваха с не по-малко оживление от летните месеци. Преди Коледа в града идваха туристи да разглеждат викторианските къщи, пищно украсени с гирлянди и запалени свещи. Понякога Лаура се чудеше как хората намират време за разходки по Коледа. Тя едва смогваше да се справи с готвенето, пазаруването и опаковането на подаръците.
Но минеше ли Коледа, Кейп Крисчън отново потъваше в зимен сън. Галерия „Рийд“, на третата пресечка на Мейн стрийт, беше слабо осветена. В шест часа вечерта преди Нова година нямаше опасност от наплив на клиенти. Джими бе отишъл в галерията късно следобед, за да довърши няколко рамки, и затова галерията беше отворена. Лаура бутна входната врата и камбанката издрънча с влизането й.
Вътре бяха запалени само една-две лампи, но златистата светлина, която идваше от работилницата на Джими на горния стаж, осветяваше стълбата. Мъж с изпито лице и гъста посивяла коса седеше в инвалидна количка под една от лампите. Прелистваше някаква книга с големите си, изящни пръсти. Той вдигна поглед при отварянето на вратата. Лицето му беше без бръчки, по младежки гладко. На бледите му бузи избиха две червени петна.
— Лаура — възкликна той.
— Здравей, Гари. Каква приятна изненада — усмихна се тя, като го видя.
— С Джими трябваше да обсъдим нещо — за стипендията.
Лаура кимна. Гари Юрик беше местен художник и приятел. Джими беше убедил Гари да кандидатства за една престижна стипендия, която щеше да му даде възможност да
