Читаем онлайн «Съдия и съдебни заседатели» 3 cтраница

Кавело тичаше на петдесетина метра напред, като придържаше раненото си рамо, но не преставаше да се отдалечава.

— Мани и Ед са улучени! — изкрещях в микрофона. — Веднага доведете помощ!

Кавело наближаваше хеликоптера. Вратата на кабината зееше. Втурнах се след него.

— Кавело, спри!

Кавело се озърна през рамо, но не спря.

Натиснах спусъка на пистолета — два пъти. Вторият куршум прониза бедрото му.

Кръстникът се хвана за крака и залитна. Но продължи да се влачи като отчаяно животно, борещо се за живота си. Тогава чух тряс, тряс, тряс и видях как във въздуха се появи хеликоптерът „Апачи“ на бреговата охрана.

— Баста! — изкрещях и отново насочих глока си към него. — Свършено е с теб! Следващият изстрел ще ти пръсне мозъка!

Задъхан и изтощен, Кавело спря. Вдигна ръце и бавно се извърна.

Нямаше пистолет. Не знаех къде го е захвърлил. Може би в морето. Вече бях много близо до него. Лицето му се изкриви в усмивка въпреки куршумите в бедрото и рамото му.

— Ники Усмивката — рече той. — Ако знаех, че толкова искаш да присъстваш сватбата на племенницата ми, само трябваше да ми се обадиш. Щях да ти изпратя покана. Гравирана.

Главата ми щеше да се пръсне. Заради този боклук изгубих двама души, може би трима. Приближих се до него, държейки глока право в гърдите му. Той ме погледна с насмешка.

— Знаеш ли, Пелисанте, какъв е проблемът с тези италиански сватби? Всички идват въоръжени.

Цапардосах го с все сила и Кавело падна на колене. За секунда си казах, че ще опита да ми се нахвърли, но той се надигна бавно, поклати глава и се разсмя.

Тогава го ударих още веднъж, с цялата ярост, която клокочеше в мен.

Този път не успя да се надигне.

(обратно) (обратно)

Първа част Първият съдебен процес

1.

В къщата си на улица „Йехуда“ в Хайфа, високо над синеещите води на Средиземно море, Ричард Нордешченко се опитваше да спаси царя си с индийска защита. Пробив с пешката — прочутата атака на Гари Каспаров. С нея успя да победи Тукмаков на първенството на СССР по шах през 1981 г.

Седящото срещу него младо момче веднага му взе пешката. Баща му кимна, доволен от хода.

— А защо тази пешка е толкова важна? — попита го той.

— Защото тя блокира освобождаването на топа от дамския ти фланг — отвърна бързо момчето. — И напредването на пешките ти към последната линия се прекратява. Нали така?

— Точно така — усмихна се Нордешченко на сина си. — А знаеш ли кога за пръв път царицата се е сдобила с толкова сила?

— През петнайсети век — отвърна синът му. — Дотогава в Европа царицата се е движела само през две полета — напред и назад.

— Браво, Павел!

Той разроши русата коса на момчето. За своите единадесет години Павел усвояваше тайните на шаха изключително бързо.

Момчето мълчаливо огледа шахматната дъска, после премести топа. Нордешченко тутакси проумя какво е намислил синът му. Неслучайно навремето стигна до третото ниво в Шахматната академия на Гласков в Киев. Но засега реши да не се занимава с топа на Павел и вместо това се зае с атака по другия фланг, където оголи една пешка.

— Ти се оставяш да те победя, татко — отбеляза момчето, като отказа да вземе пешката. — Пък и нали каза, че това е само игра. Тогава защо не ме научиш…

— Да те науча? — Бащата много добре знаеше за какво точно става дума, но реши да подразни сина си. — По-скоро ти можеш да ме научиш.

— Не говоря за шах, татко. — Момчето вдигна очи. — А за покер.

— Покер ли? — Нордешченко се престори на изненадан. — За да играеш покер, трябва да имаш какво да залагаш.

— Имам нещо — продължи да настоява момчето. — Имам шест долара на монети. Спестил съм си ги. И още сто карти с футболисти. В отлично състояние.

Нордешченко се усмихна. Много добре разбираше какво изпитва момчето. Нали толкова старателно го бе учил да се възползва от всяко предимство. Играта на шах е сериозно нещо. Самотно занимание. Като да свириш на инструмент. Изисква упражнения. Докато накрая всичко се запамети. И вече не си длъжен да мислиш.

Също като да убиваш с голи ръце.

Покерът обаче… да… покерът е съвсем друга работа. Много по-жива. За разлика от шаха в покера никога не можеш да повториш една и съща игра. Налага се да нарушаваш правилата. И изисква доста необичайна комбинация от желязна самодисциплина и склонност да се поемат рискове.

Внезапно прозвуча мобилният телефон на Нордешченко. Очакваше това обаждане.

— Момент — рече Нордешченко на Павел.

— Но, татко… — изсумтя момчето.

— Изчакай — повтори Нордешченко, подхвана сина си под мишниците и леко го отмести от пътя си. — Трябва да се обадя на това повикване. И повече да не съм чул дума.

— Добре.

Нордешченко излезе на терасата с чудесна панорама към морския бряг. Бързо отвори мобилния телефон. Само шепа хора в целия свят знаеха номера му. Отпусна се в близкия шезлонг.

— Нордешченко слуша.

— Обаждам се от името на