Читаем онлайн «Кланът на пещерната мечка» 2 cтраница

Тя зашляпа в реката, усещайки как камъни и пясък се свличат под краката и там, където брегът се спускаше стръмно надолу. Гмурна се в студената вода и изплува, хвърляйки пръски, после с уверени гребвания заплува към стръмния отсрещен бряг. Беше се научила да плува още преди да проходи и на пет годинки във водата се чувстваше като у дома си. Често единственият начин да прекосиш една река бе да я преплуваш.

Известно време момичето си играеше, пляскайки напред-назад, после се остави на течението да го носи надолу. Там, където реката се разширяваше и клокочеше над камъните, то се изправи и прецапа до брега, после се върна на ивицата пясък и започна да събира камъчета. Тъкмо бе поставило едно на върха на купчина изключително красиви камъчета и земята се разтресе.

Детето с изненада проследи как камъчето се отърколи от само себе си и в почуда се вторачи в тресящата се, разпадаща се каменна пирамидка. Едва тогава усети, че и тя самата се люлее, но все още бе объркана и не съзнаваше какво става. Огледа се наоколо, като се опитваше да разбере, защо светът и се бе променил по някакъв необясним начин. Земята не би трябвало да се движи.

Рекичката, която само преди миг спокойно бе текла, сега я мътеха буйни вълни, които заливаха бреговете и, докато люлеещото се речно корито се променяше противно на разума според течението, извличайки тиня от дъното. Шубраците в близост до брега нагоре по течението трептяха съживени от невидимите вибрации на корените, а надолу речните камъни се люшкаха с непривично оживление. Отвъд тях в гората, през която реката минаваше, величествени иглолистни стволове нелепо се олюляваха. Близо до брега гигантски бор с оголени корени, отслабени от течението, се люшна към отсрещния бряг. С пращене той поддаде и се сгромоляса на земята като мост над бушуващото речно корито, като остана да потръпва върху неустойчивата земя.

Момичето се сепна при звука на падащото дърво. Стомахът и се обърна и се сви на топка, когато страхът докосна крайчеца на ума и. Опита се да стане, но, загубила равновесие от противното люшкане, падна отново. Опита пак, успя да се изправи и застана несигурно на крака като се страхуваше да тръгне.

Когато пое към покрития с кожи заслон, отдалечен от потока, тя усети как тихия тътен се усилва до ужасяващ грохот. От зиналата пукнатина я лъхна кисела смрад на гнилоч и влага като да бе вонята на утринния дъх от устата на прозяващата се земя. Пред втренчения и неразбиращ поглед кал, камъни и дръвчета изчезваха в отворената паст, докато изстиналата обвивка на огнедишащата планета се пукаше в гърчове.

Навесът, кацнал на далечния край на пропастта, се килна, когато половината здрава почва под нея се срина. Хоризонталният прът се люшна нерешително, после рухна и изчезна в зейналата бездна, отнасяйки кожения покрив и всичко останало със себе си. Момичето потрепери с широко отворени от ужас очи, докато зловонната, зиналата паст поглъщаше всичко, което даваше смисъл и сигурност на петте кратки години от живота и.

— Мамо! Мамооо! — изплака тя, съкрушена от случилото се. Сред гръмотевичния грохот на цепещия се камък дори не разбра дали писъкът, отекващ в ушите и, е неин. С мъка се покатери към дълбоката бездна, но земята се надигна и я събори. Вкопчи се в нея, опитвайки се да намери сигурна опора върху надигащата се, играеща земя.

После пукнатината се затвори, грохотът спря, люлеещата се земя се успокои. Но не и детето. То се тресеше от страх, легнало по очи на меката, влажна почва, разкъсвано от пристъпи, които караха земята да се гърчи. Имаше основание да се страхува.

Детето бе само в пущинака от тревисти степи и разпокъсани гори. На север глетчери сковаваха континента, изтласквайки студа далеч пред себе си. В необятните прерии бродеха несметно количество тревопасни животни и хищници, които ги дебнеха, но хора рядко се срещаха. Нямаше къде да отиде и нямаше кой да дойде да се грижи за нея. Беше сама.

Земята потрепери отново, намествайки се и момичето дочу грохот от недрата и, сякаш смилаше храната погълната на една хапка. Инстинктивно тя скочи на крака, боейки се да не би земята отново да се разтвори. Погледна към мястото, където се бе намирал навеса. Бяха останали само прясно разровена почва и изкоренен шубрак. Избухвайки в сълзи, тя изтича обратно към потока и се строполи на брега му — една ридаеща малка купчинка край мътната вода.

Но и на влажния бряг на потока на намери убежище от неспокойната твърд. Още един вторичен трус, този път по-силен, разтърси земята. Тя ахна с учудване на пръските студена вода, посипали се върху голото и тяло. Отново я обзе паника и тя скочи на крака. Трябваше да се махне от това ужасно място, където земята се тресеше и поглъщаше всичко, но къде можеше да отиде?

На каменистия плаж нямаше къде да поникнат семена, а и не беше обрасъл с шубрак, докато брегът нагоре по течението бе плътно покрит с току-що разлистили се храсти. Някакъв дълбок инстинкт и подсказа да се придържа близо до водата, но