РуЛиб - онлайн библиотека > Оел Джийн > Историческое фэнтези > Кланът на пещерната мечка > страница 234
Читаем онлайн «Кланът на пещерната мечка» 234 cтраница
разбираше и никога нямаше да разбере. Това бе последният и дар за едничкия баща, когото познаваше.
— Мъртъв е — рече Айла с жест на лицата, вперили се в нея, когато излезе от пещерата. Заедно с останалите и Брод я изпрати с поглед, после огромен страх го завладя. „Та нали тя откри пещерата, нали към нея бяха благосклонни духовете? И след като я прокълна, разтресоха земята и срутиха пещерата, която тя бе открила. Сърдеха ли му се, че искаше да я прокълне? Да не би да бяха срутили пещерата, която тя откри, защото ги бе разгневил? Ами ако и останалите от Клана си помислят, че той им е докарал това бедствие на главите?“ В най-съкровените кътчета на суеверната си душа той трепереше пред злата поличба и се боеше от гнева на духовете, който бе сигурен, че бе предизвикал. После в моментен проблясък на изопаченото си мислене той реши, че ако я обвинеше нея, преди някой да се е сетил да го обвини него, никой не може да каже, че вината е негова и духовете ще излеят гнева си върху нея. — Заради нея стана! Тя е виновна! — с внезапен жест отсече Брод. — Тя е тази, която разгневи духовете. Тя е тази, която престъпваше традициите ни. Видяхте с очите си. Държа се безочливо, не зачита вожда. Налага се да я прокълнем. И тогава духовете ще бъдат доволни отново. Тогава ще разберат колко ги почитаме. Тогава ще ни отведат до нова пещера, дори по-хубава, дори по-щастлива. Ще го сторят. Знам, че ще го сторят. Прокълни я, Гуув! Сега, веднага я прокълни! Прокълни я! Прокълни я! Всички глави се извърнаха към Брун. Той се бе вторачил право пред себе си, стисна челюсти, свил юмруци и мускулите на гърба му играеха от напрежение. Не се помръдваше, не се намесваше, макар че това му костваше цялата воля без остатъка. В Клана се спогледаха смутено един друг, после вдигнаха очи към Гуув, после към Брод. Гуув гледаше втренчено Брод напълно невярващ. „Как може да обвинява Айла? Ако някой бе виновен, то това бе Брод.“ И тогава Гуув разбра за какво става дума. — Аз съм вожд, Гуув! Мог-ър си ти. Заповядвам ти да я прокълнеш. Прокълни я със смъртно проклятие! Гуув се извърна рязко, вдигна една горяща, лепкава борова клонка от огъня, стъкнат, докато Айла бе в пещерата, заизкачва се по склона и изчезна в тъмния, триъгълен вход. Внимателно заобикаляше свлеклия се камънак, като се пазеше от тук-там свличащите се камъни и чакъл и знаеше, че един нов трус може да изсипе тонове на главата му и му се щеше това да стане, преди да стори това, което му бе заповядано. Влезе в дома на духовете и подреди свещените кости на пещерната мечка в успоредни редици, като поставяше всяка кост с церемонии движения. После произнесе на глас словата, известни само на мог-ърите, ужасните названия на злите духове. Обръщението, което им даваше власт. Айла все още стоеше пред пещерата, когато с невиждащ поглед той мина край нея. — Аз съм мог-ърът. Ти си вождът. Заповяда Айла да бъде прокълната със смъртно проклятие. Сторено е — рече с жестове Гуув, после обърна гръб на вожда на клана. Отначало никому не се вярваше. Прекалено бързо стана. Тези неща не се правеха така. Брун щеше да го обсъди, да го премисли, щеше да подготви Клана за това. Какво бе сторила? Държа се дръзко с вожда и това бе провинение, но заслужаваше ли за това да я осъдят на смърт? Тя просто бе се изправила в защита на Креб. А какво и бе сторил Брод? Отнел и бе детето и бе прогонил стария магьосник от огнището му, за да и отмъсти. И сега никой от тях нямаше огнище. Защо му трябваше на Брод да го прави? Защо трябваше да я проклина? Духовете винаги са били благосклонни към нея, тя носеше късмет, докато Брод не каза, че иска да я прокълне, докато не заповяда на мог-ъра да я прокълне. Брод им докара това нещастие на главите. Какво щеше да стане сега с тях? Брод бе разгневил закрилящите ги духове и после бе пуснал на свобода злите. А и стария магьосник бе мъртъв, Великият Мог-ър вече не можеше да им помогне. Айла бе потънала в скръбта си и не съзнаваше бързите промени, които бушуваха около нея. Видя Брод да заповядва да я прокълнат и Гуув да му казва, че е сторено, но погълнатото и от печал съзнание отказваше да го възприеме. Бавно истината проблясваше в съзнанието и. Когато я осъзна напълно с всичките и последствия, ударът бе съкрушителен. „Прокълната? Смъртно проклятие? Защо? Какво толкова лошо съм сторила? Как се случи толкова бързо?“ И Кланът не можеше да го проумее по-бързо от нея. Не бяха дошли на себе си още от земетресението. Айла се взираше в тях със слисана незаинтересованост, докато един след друг очите им се изцъкляха и ставаха невиждащи. „Ето, минава Круг. Кой ще го последва? Ука. Сега пък Друуг, но Ага я няма още. Ето я и нея, не може да не ме е видяла как я гледам.“ Айла не предприе нищо, докато погледът на Уба не стана празен и не взе да оплаква майката на малчугана, който държеше в ръце. „Дърк! Рожбата ми, синът ми! Прокълната съм, вече няма да го видя. Какво ли ще стане с него? Остана само Уба. Тя ще се погрижи за него, но може ли да се опълчи срещу Брод? Брод го
— Мъртъв е — рече Айла с жест на лицата, вперили се в нея, когато излезе от пещерата. Заедно с останалите и Брод я изпрати с поглед, после огромен страх го завладя. „Та нали тя откри пещерата, нали към нея бяха благосклонни духовете? И след като я прокълна, разтресоха земята и срутиха пещерата, която тя бе открила. Сърдеха ли му се, че искаше да я прокълне? Да не би да бяха срутили пещерата, която тя откри, защото ги бе разгневил? Ами ако и останалите от Клана си помислят, че той им е докарал това бедствие на главите?“ В най-съкровените кътчета на суеверната си душа той трепереше пред злата поличба и се боеше от гнева на духовете, който бе сигурен, че бе предизвикал. После в моментен проблясък на изопаченото си мислене той реши, че ако я обвинеше нея, преди някой да се е сетил да го обвини него, никой не може да каже, че вината е негова и духовете ще излеят гнева си върху нея. — Заради нея стана! Тя е виновна! — с внезапен жест отсече Брод. — Тя е тази, която разгневи духовете. Тя е тази, която престъпваше традициите ни. Видяхте с очите си. Държа се безочливо, не зачита вожда. Налага се да я прокълнем. И тогава духовете ще бъдат доволни отново. Тогава ще разберат колко ги почитаме. Тогава ще ни отведат до нова пещера, дори по-хубава, дори по-щастлива. Ще го сторят. Знам, че ще го сторят. Прокълни я, Гуув! Сега, веднага я прокълни! Прокълни я! Прокълни я! Всички глави се извърнаха към Брун. Той се бе вторачил право пред себе си, стисна челюсти, свил юмруци и мускулите на гърба му играеха от напрежение. Не се помръдваше, не се намесваше, макар че това му костваше цялата воля без остатъка. В Клана се спогледаха смутено един друг, после вдигнаха очи към Гуув, после към Брод. Гуув гледаше втренчено Брод напълно невярващ. „Как може да обвинява Айла? Ако някой бе виновен, то това бе Брод.“ И тогава Гуув разбра за какво става дума. — Аз съм вожд, Гуув! Мог-ър си ти. Заповядвам ти да я прокълнеш. Прокълни я със смъртно проклятие! Гуув се извърна рязко, вдигна една горяща, лепкава борова клонка от огъня, стъкнат, докато Айла бе в пещерата, заизкачва се по склона и изчезна в тъмния, триъгълен вход. Внимателно заобикаляше свлеклия се камънак, като се пазеше от тук-там свличащите се камъни и чакъл и знаеше, че един нов трус може да изсипе тонове на главата му и му се щеше това да стане, преди да стори това, което му бе заповядано. Влезе в дома на духовете и подреди свещените кости на пещерната мечка в успоредни редици, като поставяше всяка кост с церемонии движения. После произнесе на глас словата, известни само на мог-ърите, ужасните названия на злите духове. Обръщението, което им даваше власт. Айла все още стоеше пред пещерата, когато с невиждащ поглед той мина край нея. — Аз съм мог-ърът. Ти си вождът. Заповяда Айла да бъде прокълната със смъртно проклятие. Сторено е — рече с жестове Гуув, после обърна гръб на вожда на клана. Отначало никому не се вярваше. Прекалено бързо стана. Тези неща не се правеха така. Брун щеше да го обсъди, да го премисли, щеше да подготви Клана за това. Какво бе сторила? Държа се дръзко с вожда и това бе провинение, но заслужаваше ли за това да я осъдят на смърт? Тя просто бе се изправила в защита на Креб. А какво и бе сторил Брод? Отнел и бе детето и бе прогонил стария магьосник от огнището му, за да и отмъсти. И сега никой от тях нямаше огнище. Защо му трябваше на Брод да го прави? Защо трябваше да я проклина? Духовете винаги са били благосклонни към нея, тя носеше късмет, докато Брод не каза, че иска да я прокълне, докато не заповяда на мог-ъра да я прокълне. Брод им докара това нещастие на главите. Какво щеше да стане сега с тях? Брод бе разгневил закрилящите ги духове и после бе пуснал на свобода злите. А и стария магьосник бе мъртъв, Великият Мог-ър вече не можеше да им помогне. Айла бе потънала в скръбта си и не съзнаваше бързите промени, които бушуваха около нея. Видя Брод да заповядва да я прокълнат и Гуув да му казва, че е сторено, но погълнатото и от печал съзнание отказваше да го възприеме. Бавно истината проблясваше в съзнанието и. Когато я осъзна напълно с всичките и последствия, ударът бе съкрушителен. „Прокълната? Смъртно проклятие? Защо? Какво толкова лошо съм сторила? Как се случи толкова бързо?“ И Кланът не можеше да го проумее по-бързо от нея. Не бяха дошли на себе си още от земетресението. Айла се взираше в тях със слисана незаинтересованост, докато един след друг очите им се изцъкляха и ставаха невиждащи. „Ето, минава Круг. Кой ще го последва? Ука. Сега пък Друуг, но Ага я няма още. Ето я и нея, не може да не ме е видяла как я гледам.“ Айла не предприе нищо, докато погледът на Уба не стана празен и не взе да оплаква майката на малчугана, който държеше в ръце. „Дърк! Рожбата ми, синът ми! Прокълната съм, вече няма да го видя. Какво ли ще стане с него? Остана само Уба. Тя ще се погрижи за него, но може ли да се опълчи срещу Брод? Брод го