Читаем онлайн «Кланът на пещерната мечка» 235 cтраница

ненавижда, само защото е мой син. Обезумяла, Айла се огледа и зърна Брун. Брун, Брун ще може да защити Дърк. Никой друг, освен Брун не може да го защити.“

Айла се втурна към непоколебимия, неуязвим, чувствителен мъж, който до преди ден бе вожд на Клана. Падна в нозете му на земята и сведе глава. Само миг и трябваше да осъзнае, че той никога няма да я потупа по рамото, той се взираше над главата и в огъня зад нея. Ако поискаше, очите му можеха да я видят. „Той ме вижда, мислеше си Айла. Знам, че ме вижда. Креб помнеше всичко, което му казах, както и Иза.“

— Брун, знам, че ме мислиш за мъртва, за дух. Не отвръщай очи! Моля те, не отвръщай очи! Всичко стана много бързо! Ще си тръгна, обещавам да си тръгна, но се страхувам за Дърк. Брод го мрази, знаеш, че е така. Какво ще стане с него, след като Брод е вожд? Дърк е от Клана, Брун. Ти го прие. Моля те, Брун, закриляй Дърк. Само ти можеш да го сториш. Не позволявай на Брод да го тормози!

Брун бавно извърна гръб на умоляващата го жена, като отвръщаше втренчените си очи, сякаш променяше гледната си точка, но не като че ли отбягваше да я погледне. Но тя зърна едва доловимия проблясък в очите му, знак, че я е разбрал, както и намек за кимане. Това и стигаше. Той щеше да закриля Дърк, беше обещал на духа на майката на момчето. Вярно бе, че стана твърде бързо, не бе имала време да го помоли преди това. Поне толкова щеше да измени на решението си да не се меси на Брод. Нямаше да позволи на сина на стопанката си да стори нещо със сина на Айла.

Айла стана и закрачи целеустремено към пещерата. Не бе решила да напусне, преди да каже на Брун, че ще го стори, но след като веднъж го изрече, най-сетне се реши. Скръбта и около смъртта на Креб бе избутана в далечно ъгълче на ума и за да бъде извадена по-късно, когато оцеляването и не бе в опасност. Щеше да потегли, може би за света на духовете или пък за някое друго място, но нямаше да тръгне на път неподготвена.

При първото си влизане в пещерата не можа чак толкова да осъзнае какви бяха разрушенията. Взираше се в непознатото място с благодарност, че Кланът бе останал навън. Като си пое дълбоко въздух, тя се отправи забързано към огнището на Креб, без да обръща внимание на несигурното състояние на пещерата. Ако не вземеше необходимите и за оцеляване неща, смъртта и бе сигурна.

Отмести един камък от постелята си, изтупа рунтавата си дреха и взе да трупа връз нея нещата. Целебната и торба, прашката и, два чифта навуща, опинци, калъфки за ръцете, подплатена с козина дреха, качулка. Чашата и и купата и, меховете за вода, сечива. Отиде в дъното на пещерата и намери запасите от концентрирани, висококалорични питки за път от сушено месо, плодове и мазнина. Разтърси се сред камънаците и намери брезовите съдове с кленова захар, ядки, сушени плодове, стрито печено зърно, ивици сушено месо и риба и няколко зеленчука. Разнообразието не бе чак толкова голямо за края на сезона, но бе задоволително. Изхвърли прахоляка от кошницата си за бране и взе да я пълни.

Вдигна наметалото, с което бе носила Дърк, и го притисна към лицето си и усети да напират сълзи. Нямаше да и послужи, нали нямаше да вземе Дърк със себе си? Тури го и него в кошницата. Поне можеше да вземе нещо, което бе свързано с него. Облече се топло. Все още сезонът бе в началото си, из степите щеше да бъде студено. На север можеше още да е зима. Още не бе мислила сериозно за посоката, знаеше, че трябва да стигне сушата на север от полуострова.

В последния миг реши да вземе и кожения навес, който ползваше, когато ходеше с мъжете на ловни набези, макар че всъщност не беше неин. Можеше да вземе всичко, което и принадлежеше, каквото останеше щеше да бъде изгорено. И тя смяташе, че по право и се пада пай от храната, но навесът бе на Креб и се ползваше от хората край огнището му. Креб го нямаше, а и без това никога не бе го използвал и не мислеше, че щеше да има нещо против.

Сгъна го върху кошницата си за бране, после метна тежкия товар на гърба си и завърза ремъците, които го придържаха сигурно на мястото му. Отново занапираха сълзи щом застана насред огнището, което и бе станало дом само няколко дни след като Иза я намери. Повече едва ли щеше да ги види. Калейдоскоп от спомени премина с грохот през съзнанието и, като само за миг се спираше на по-значителните епизоди. Накрая се сети за Креб. „Ще ми се да разбера, коя бе причината, за тази твоя болка, Креб. Навярно някой ден ще разбера, но толкова се радвам, че си поговорихме онзи ден преди да поемеш за света на духовете. Нивга няма да забравя нито теб, нито Иза, нито Клана.“ После Айла излезе от пещерата.

Никой не я поглеждаше, но всички знаеха за появата и. Спря пред притихналия вир току пред пещерата да напълни меховете си и си спомни още нещо. Преди да загребе и да наруши огледалната повърхност тя се надвеси и се огледа. Внимателно оглеждаше чертите си, този път не изглеждаше грозна, но не от себе си се интересуваше. Искаше да види как изглеждат в лице Другите.

Когато се изправи, Дърк се напъваше да се освободи от задържащите го