Читаем онлайн «Долината на конете» 2 cтраница

завивка с мократа страна надолу на земята под навеса, постави отгоре острицата, дланобраните и нозебраните и пропълзя вътре с краката напред. Уви се с кожата и придърпа кошницата, за да затули отвора. Потърка студените си нозе и когато влажното и кожено гнездо се затопли, се сгуши и затвори очи.

* * *

Зимата издъхваше с последни смразяващи въздишки и неохотно отстъпваше на пролетта, ала младият сезон показваше капризния си характер. Между студените напомняния за ледниковия мраз влудяващите намеци за топлина обещаваха лятна жега. През нощта в резултат на рязката промяна се разрази буря.

Когато Айла се събуди, снежните и ледените ивици край брега хвърляха ослепителни слънчеви отблясъци, а небето грееше в тъмносиньо. Разръфани парцали облаци се носеха на юг. Тя изпълзя от навеса и се втурна боса към водата с мяха за вода. Напълни покрития с кожа мях, без да обръща внимание на ледения студ, отпи една голяма глътка и побягна обратно. Облекчи се на брега и пропълзя в кожата си, за да се стопли отново.

Не се залежа дълго. Твърде много и се искаше да бъде навън сега, когато опасността от бурята бе отминала и слънчевата светлина я мамеше. Усука изсушените от топлината на тялото и нозебрани и завърза мечата кожа върху обточената с козина кожена завивка, в която бе спала. Извади от кошницата парче сушено месо, опакова навеса и дланобраните и потегли, дъвчейки месото.

Рекичката течеше почти направо и ходенето спореше. Айла си затананика монотонно със затворена уста. В гъстака край брега съзираше по някое зелено петно. Едно малко цвете, което смело бе показало миниатюрното си личице сред топящите се преспи сняг, я накара да се усмихне. Буца вледенен сняг се отчупи, плясна до нея и се понесе напред, понесена от бързото течение.

Когато напусна пещерата, пролетта беше пукнала, ала на южния край на полуострова беше по-топло и сезонът започваше по-рано. Планинската верига спираше острите ледникови ветрове, а крайморският бриз от вътрешното море затопляше и овлажняваше тясната брегова ивица и южните склонове до умерен климат.

Степите бяха по-студени. Тя бе заобиколила източния край на планините, но докато вървеше на север през откритата степ сезонът напредваше със същата скорост. Нито веднъж не се затопли повече от ранна пролет.

Дрезгавите крясъци на рибарките привлякоха вниманието и. Погледна нагоре и видя няколко малки, подобни на чайки птици, които без усилие кръжаха и планираха с разперени криле. Морето трябва да е наблизо, помисли. Време е птиците да гнездят това означава яйца. И може би най-разнообразни миди по скалите и оставени от прилива локви, пълни с анемони.

Слънцето наближаваше зенита си, когато тя стигна до един закътан залив, образуван от южния бряг на голямата земя и северозападния склон на полуострова. Най-накрая бе стигнала до широката гърловина, която съединяваше ивицата земя с континента.

Айла свали кошницата и се покатери по една зъбеста скала, която се издигаше високо над околността. Откъм морето бумтящият прибой бе изсякъл назъбени резени от масивната скала. Когато започна да събира яйца, ято гагарки и рибарки я сгълчаха с яростни квакания. Тя счупи няколко яйца и ги изпи още топли от гнездото. Преди да слезе надолу, мушна още няколко в гънката на дрехата си.

Свали нозебраните и нагази във водата, за да измие от пясъка мидите, които се бяха отлепили от скалата на нивото на водата. Подобните на цветя морски анемони прибраха лъжливите си венчелистчета, когато посегна да ги откъсне от плитките локви, останали по брега след отлива. Само че тези анемони имаха непознати форми и окраска. Вместо с тях приключи обяда си с няколко миди, изровени от пясъка — една лека вдлъбнатина ги бе издала. Не използва огън и се наслади на суровите морски дарове.

Преяла с яйца и морска храна, младата жена си почина в основата на високата скала, а после я изкатери отново, за да огледа по-добре брега и голямата земя. Седна на върха на монолита, обгърна с ръце коленете си и погледна през залива. Вятърът хвърли в лицето и дъха на богатия морски живот.

Южният бряг на континента плавно извиваше на запад. Отвъд тясната окрайнина дървета се виждаше широка степна земя. Тя не се различаваше от студената степ на полуострова, по нея не се забелязваше и най-дребен знак за човешко присъствие.

Ето я, помисли си, голямата земя оттатък полуострова. Накъде да тръгна сега, Иза? Ти каза, че Другите са там, ала аз не виждам никого. Докато гледаше огромната пуста земя, мислите на Айла се върнаха към ужасната нощ, когато преди три години Иза бе умряла.

— Ти не си Клан, Айла. Ти си родена от Другите, на тях им принадлежиш. Трябва да напуснеш, дете, да намериш своите.

— Да напусна! Къде да отида, Иза? Аз не познавам Другите, няма да знам къде да ги търся.

— На север, Айла. Иди на север. Много от тях са на север оттук, на голямата земя оттатък полуострова. Не можеш да останеш тук. Брод ще намери начин да те нарани. Иди и ги намери, детето ми. Намери