намери. Накрая го замести с трева. Когато пак се накани да прави бивак, за нейно разочарование живият въглен беше изгаснал. Ала тя вече знаеше, че може да го стори, пък и често бе изграждала огън, който да гори цялата нощ. Знания за това имаше. Нужни бяха много опити и много загаснали въглени, за да открие начин да запази искрица огън от един свой бивак до друг. Оттогава носеше и зубровия рог привързан към ремъка на кръста си.
* * *
Айла винаги намираше брод, за да прекоси реките по пътя си, но когато стигна до широката река, разбра, че ще трябва да открие някакъв друг способ. Няколко дни вървя срещу течението, ала реката свърна на североизток, без да стане по-тясна.
Макар да мислеше, че е извън територията, на която могат да ловуват членовете на Клана, не искаше да върви на изток. Да върви на изток значеше да се върне към Клана. Това тя не можеше да направи. Не желаеше дори да поеме в тази посока. А и не можеше да остане да бивакува на открито край реката. Трябваше да я пресече, нямаше друг път.
Помисли си, че би могла да го стори — винаги бе била добър плувец — но не и като държи кошницата с цялото си имущество над главата. Проблемът беше в имуществото и.
Седеше край малък огън на завет край едно паднало дърво, чиито голи клони се влачеха във водата. Следобедното слънце проблясваше в непрекъснато движещите се струи на бързото течение. Край нея водата носеше някакви останки. Те и напомниха за потока край пещерата, за лова на есетра и сьомга там, където той се вливаше във вътрешното море. Беше навикнала на удоволствието от къпането, нищо че Иза се тревожеше. Айла не можеше да си спомни кога се е учила да плува. Струваше и се, че винаги е умеела.
Интересно защо никой друг никога не е обичал да плува, удивляваше, се тя. Мислеха, си, че съм особена, защото, обичам да плувам толкова надалеч, докато веднъж Она едва не се удави. Спомни си как всички и бяха благодарни, загдето е спасила живота на детето. Брун дори и помогна да излезе от водата. Тогава бе усетила топлотата на приемането, бе почувствала, че наистина е от тях. Дългите и прави крака, твърде слабото и твърде високо тяло, светлата коса и сините очи, високото чело вече нищо не означаваха. После някои от Клана се опитаха да се научат да плуват, но не се справяха добре и изпитваха страх от дълбокото.
Чудя се дали Дърк може да се научи. Беше по-лек от всяко друго бебе и никога няма да стане толкова мускулест, колкото са повечето мъже. Мисля, че би могъл…
Но кой да го научи? Аз няма да съм там, а Уба не може. Тя ще се грижи за него. Тя го обича почти колкото го обичам аз, но тя не може да плува. Нито пък Брун. Брун обаче ще го научи да ловува и ще защищава Дърк. Няма да позволи на Брод да нарани моя син, обеща ми. Нищо, че се предполагаше, че не може да ме види. Брун беше добър водач, не като Брод…
Би ли могъл Брод да е заченал Дърк да расте вътре в мен? Айла потръпна, като си спомни как я бе насилвал Брод. Иза казваше, че мъжете правят така с жените, които харесват, но Брод го правеше, само защото знаеше колко мразя това. Всички разправят, че духовете на тотемите карат бебетата да растат. Само че никой мъж няма тотем, който да е достатъчно силен, за да победи моя Пещерен лъв. Забременях чак след като Брод продължи да ме насилва и всички бяха изненадани. Никой не мислеше, че някога ще имам бебе…
Да можех да го видя, когато порасне. Вече е висок за възрастта си — също като мен. Сигурна съм, че ще бъде най-високият мъж в Клана…
Не, не съм сигурна! Никога няма да узная. Никога няма да видя Дърк отново.
Престани да мислиш за това, заповяда си сама и изтри една сълза. Стана и отиде до брега на реката. Нямаше никаква полза да мисли за него. И няма да ми помогне да пресека тази река!
Бе толкова потънала в мислите си, че не забеляза кога раздвоеният ствол доплава близо до брега. Отнесено гледаше как протегнатите клони на падналото дърво го впримчиха в плетеницата от по-малки клони и дълго наблюдаваше, без да забелязва как дървеният труп се блъска и напряга да се освободи. Но щом забеляза, забеляза и възможностите, които и се предоставяха.
Нагази в плиткото и го издърпа на брега. Горната част от ствола на голямо дърво, пречупено наскоро от яростно наводнение нагоре по реката, при това не много подгизнал. С кремъчната брадвичка, която носеше в една гънка на кожената си дреха, отсече по-дългия от двата клона на чатала почти наравно с другия и окастри пречещите и клонки, оставяйки два доста дълги чукана.
Огледа се наоколо и се насочи към група драпирани с повет брези. Задърпа една свежа поветова лоза, освободи дългото здраво стебло и се върна обратно, скубейки листата. После разстла кожения навес на земята и изтърси върху него съдържанието на кошницата си. Време беше да го инвентаризира и преопакова.
На дъното на кошницата постави дланобраните и нозебраните заедно с обточената с кожа връхна дреха. Понеже сега носеше своето лятно одеяние, нямаше да има нужда от тях до зимата. Спря за миг и се зачуди къде ли ще бъде