Читаем онлайн «Каменните убежища» 304 cтраница
Деветата пещера, когато отидем на Летния събор — заяви зеландони, след като разгледа Сивушка.
— Ти и бездруго го очакваше… — вдигна рамене Айла и изведнъж се почувства напрегната.
— Реши ли дали да станеш моята нова послушничка? — премина директно на въпроса Първата.
Русокосата жена сведе поглед към земята, след което погледна отново към едрата жена.
— Мисля, че нямаш избор — рече дони, взирайки се в очите й. — Знаеш, че някой ден ще почувстваш зова на Дони — навярно по-скоро, отколкото си мислиш. Не бих искала да видя как погубваш възможностите си, дори и да успееш да оцелееш след онова, което те очаква, без подкрепа и обучение.
Айла се мъчеше да се освободи от този взор. Изведнъж, дали от дълбините на съществото си, или от гънките на мозъка си, тя успя да изтръгне силата, която й трябваше. В нея се надигна могъща вълна и в същия миг Айла осъзна, че ситуацията се е преобърнала — вече не тя бе подчинена на въздействието на шаманката, а Първата сред служителите на Майката бе подвластна на неумолимия й взор. Това я дари с усещането за нещо неописуемо — победоносно чувство за сила, надмощие и превъзходство, — каквото не бе изпитвала никога преди.
След като Айла освободи жената, зеландони отклони за миг очите си от нея. Когато я погледна отново, усещането за чудовищната сила, която я бе приклещила, бе изчезнало, а Айла се взираше в нея с всезнаеща усмивка. Детето в ръцете й помръдна, обезпокоено от нещо, и тя насочи вниманието си към него.
Първата сред служителите на Майката бе потресена, но бързо се овладя. Тя си тръгна, но в последния миг се обърна и погледна отново към Айла — но не с онзи непреклонен взор, с който изпитваше силата на волята на човека срещу нея, а с прям, откровен и преценяващ поглед.
— Кажи ми сега, че не си зеландони, Айла — промълви тихо.
Русокосата жена поруменя и се озърна колебливо, сякаш търсеше някаква възможност за бягство. Когато погледна отново към шаманката, Първата сред служителите на Майката излъчваше онази власт и надмощие, които винаги се свързваха с нея.
— Ще отида да кажа на Джондалар — въздъхна Айла и побърза да сведе очи към детето си.
(обратно)