Борис Акунин
Черният град
Приключенията на Ераст Фандорин #14
От автора
(за да се избегнат недоразуменията):
Отнасям се с напълно еднаква симпатия и към азербайджанците, и към арменците, дълбоко уважавам и двете нации и продължавам да се надявам, че те ще се помирят.
Преследването на Одисей
- ...Одисеи е тръгнал от залива по горската пътечка към онова място, което му е посочила Атина. Но не е стигнал до там. Изчезнал е!
Нощният посетител прошепна последната дума с такъв ужас, че кранчетата на боядисаните му мустаци потрепериха. Върху пагона му с императорския вензел пламна отблясък от лампата.
Абсурд, помисли си Ераст Петрович. Химера. Седиш си в хотелската стая, четеш си „Вишнева градина", за пореден път се опитваш да проумееш защо авторът е определил тази непоносимо тъжна пиеса като комедия. Изведнъж нахълтва някакъв луд с генералски мундир и започва да бълва врели-некипели. За Одисей, за Атина, за някаква „манлихера" с оптически прицел. Всяка втора дума е: „Само вие можете да спасите честта на стария войник". В изцъклените му очи има сълзи. Сякаш е оживял герой от ранна пиеса на Чехов -от онова време, когато Антон Павлович е бил млад, здрав и е съчинявал водевили.
- Защо ми разказвате всичко това? За к-кого ме вземате всъщност? - попита Фандорин, като от раздразнение заекваше повече от обикновено.
- Как така? Нима вие не сте Ераст Петрович Фандорин? Да не съм сбъркал стаята? -възкликна ужасно паникьосан неканеният гост.
Той всъщност се представи, този чудак. Но Фандорин и щеше и така да го познае. Известна личност. Столичните карикатуристи много удачно рисуват щръкналите мустаци, монументалния нос, побелялата брадичка. Генерал Ломбадзе, лично. Градоначалникът на Ялта, където августейшото семейство прекарва по три-четири месеца годишно. Затова малкото кримско градче има особен статут, а управителят му - извънредни права и пълномощия. Своенравието и възверноподаническото усърдие на ялтинския началник отдавна са предмет на всеобщо одумване. Левите вестници са кръстили генерала „придворен мопс" и се шегуват, че сутрин носи в зъби чехлите на Негово величество.
- Да, аз съм Фандорин. Та какво има?
- Аха! Докладват ми за всички пристигащи! - тържествуващо възнесе пръст Ломбадзе. -Вие сте известен детектив. Идвате от Москва. Не знам какво разследване ви е довело в моя град, но трябва незабавно да зарежете всичко!
- И през ум не ми минава да го сторя. Член съм на к-комисията за литературното наследство на Чехов и дойдох в Ялта по покана на сестрата на покойния. След месец се навършват десет години от кончината на Антон Павлович, участвам в подготвителните мероприятия.
Това бе самата истина - Ераст Петрович бе поканен в почетната комисия след едно кратко разследване, в което той бе помогнал да бъде открит изчезнал ръкопис на писателя.
Но генералът сърдито изсумтя.
- Ей сега ще ви повярвам! Вижте, не ме интересува за кого работите сега! Става дума за изключително важна работа! Животът на Негово величество е в опасност! До съмване има само два часа. Нали чухте: Одисей не е дошъл на уреченото място. Сега той броди някъде около Ливадийския дворец и в ръцете му има „манлихера" с оптически прицел! Това е катастрофа!
В главата на Фандорин изникнаха две напълно несвързани мисли (мозъкът му имаше такава странна особеност). Първо, той изведнъж разбра защо „Вишнева градина" е комедия. Това е пиеса, написана от туберкулозно болен, който предчувства, че тъжният му живот ще завърши с фарс. Скоро ще умре в чужбина и ще го върнат в хладилен вагон с надпис „стриди". Типично чеховски похват на комедийно принизяване на трагична ситуация. И второ, че в несвързаното бръщолевене на градоначалника започна да прозира някакъв смисъл.
- Одисей - това е терорист, така ли? - прекъсна безсмисленото многословие на негово превъзходителство Фандорин.
- Много опасен! От четиринадесет години го издирват! Невероятно ловък е! Оттук е и прякорът!
- А Атина е ваш агент-провокатор?
- Що за терминология! Изключително достойна дама, която ни сътрудничи от патриотизъм. Член е на болшевишката партия. Когато Одисей отишъл при нея, назовал паролата и обяснил, че иска да умъртви венценосеца... - Генералът се задави от изпълващите го чувства. - ... Атина, разбира се, съобщи на Охранката
[1].
- Защо не го арестувахте незабавно? Правилно ли разбрах, че вие лично сте го снабдили със снайперска пушка?
Ломбадзе избърса с кърпичка моравото си чело.
- Одисей е поръчал на Атина да му намери оръжие и да му осигури достъп до Спецзоната -изломоти той. - Помислих, че ще е по-ефектно, ако хванем предполагаемия цареубиец с оръжие в ръце. Тогава няма да се отърве с каторга, а ще иде на бесилото...
„А пък ти ще получиш награда за спасението на царя", мислено довърши простата логическа нишка
