Читаем онлайн «Кланът на пещерната мечка» 6 cтраница

потрепера от този рев и в хипнотичен ужас гледаше как котката провира лапа с протегнати остри, извити нокти в тясната дупка. Безсилна да се отдръпне, тя следеше как лапата я доближава и закрещя от болка, когато докачи лявото и бедро, оставяйки четири дълбоки, успоредни рани.

Гърчейки се да остане извън обсега на лъва, момичето откри малка вдлъбнатина в черната стена отляво. Прибра крачетата си, сви се колкото може и затаи дъх. Ноктите бавно се провряха през отворчето отново, като почти затъмниха и без това оскъдната светлина, която проникваше в нишата, но този път не откриха нищо. Докато обикаляше напред-назад пред процепа пещерният лъв не спираше своя рев.

Детето прекара в тясната мъничка пещера целия ден, през нощта и по-голямата част от следващия ден. Крачето и се поду, берящата рана я болеше непрекъснато, а тясното пространство между грапавите стени на пещерата не и позволяваха да се обърне, или протегне. През по-голямата част от времето бълнуваше от глад и болка и и се присънваха ужасяващи кошмари със земетресения, остри нокти и болезнен, самотен страх. Но нито раната и, нито гладът и, нито дори болезненото слънчево изгаряне я накараха в крайна сметка да напусне убежището си, а жаждата.

Погледна боязливо през малката пролука. Рехавата горичка от осакатени от вятъра върби и борове край реката хвърляше дълги, утринни сенки. Дълго време детето се взираше в обраслата с трева ивица земя и блещукащата отвъд вода, преди да събере достатъчно кураж да прекрачи входа. Облиза напуканите си устни с изсъхнал от жажда език, докато оглеждаше местността. Само тревата се движеше, подухвана от вятъра. Глутницата лъвове ги нямаше. Лъвицата, разтревожена и смутена от непознатата миризма на странното същество настанило се в такава близост до пещерата им, бе решила да намери нов дом за малките си.

Детето изпълзя от дупката и се изправи. Главата и пулсираше и пред очите и шеметно танцуваха точици. Вълни от болка я заливаха при всяка крачка и от раните на подутия и крак взе да се процежда гадна, жълтеникаво зелена течност.

Не бе сигурна дали ще се добере до водата, но жаждата и бе непреодолима. Падна на колене и последните няколко метра пълзя, после се протегна, както бе по очи и лакомо загълта студената вода. Когато най-сетне утоли жаждата си, се опита да се изправи, но бе стигнала до края на издръжливостта си. Пред очите и заплуваха черни точки, зави и се свят и когато се строполи на земята настъпи пълен мрак.

Един лешояд, който кръжеше лениво над нея, забеляза неподвижното телце и се спусна по-ниско да види отблизо какво става.

(обратно)

2

Група пътници прекоси реката току след водопада, където тя се разливаше и се пенеше край подаващите се от плитчините камъни. Стари и млади наброяваха двадесет души. Преди земетресението да разруши пещерата им Кланът възлизаше на двадесет и шестима. Далеч напред двама мъже предвождаха групата жени и деца, приковани отстрани от неколцина по-възрастни мъже. Младоците ги следваха.

Придържаха се към широкото течение там, където то започваше преплитащия се, криволичещ бяг през равнинните степи и не изпускаха от очи кръжащите лешояди. Кръжащите лешояди обикновено свидетелстваха, че това, което е привлякло вниманието им, все още е живо. Раненото животно бе лесна плячка за ловците, ако на някой четирикрак хищник не му бе хрумнало същото.

Една жена в средата на първата си бременност, вървеше пред останалите жени. Тя видя двамата мъже начело да оглеждат земята и да продължават. „Сигурно е месоядно“, помисли тя. Кланът рядко се хранеше с месоядни животни.

Висока бе над метър и четиридесет, с едър кокал, набита и кривокрака, но стъпваше изправена на силните си, мускулести крака и плоските си, голи пети. Ръцете и, несъразмерно дълги за тялото и, бяха криви като краката и. Големият и нос приличаше на клюн, издадените и напред челюсти стърчаха като зурла и нямаше брадичка. Ниското и чело преминаваше в удължена, голяма глава, кацнала на къс, дебел врат. На тила си имаше костна издутина — нещо като кок — която подчертаваше удължеността му.

Мек мъх от къси, кафяви косми, склонни да се къдрят, покриваше краката и рамената и и покриваше горната част на гръбнака и. На главата той се сгъстяваше в тежка и дълга, доста рунтава коса. Летният загар вече бе на път да замести зимната бледност. Под надвисналия хребет на веждите дълбоко бяха разположени големи, кръгли, интелигентни, тъмнокафяви очи, които бяха обзети от любопитство, докато ускоряваше крачка да види какво бяха отминали мъжете.

Жената бе стара за първа бременност, почти двадесетгодишна и Кланът я мислеше за ялова, докато щъкащият в нея живот не бе взел да си личи. И въпреки че беше бременна, товарът, който носеше, не бе намален. Привързана на гърба си мъкнеше голяма кошница, препълнена с вързопи, част от които висяха от нея. Няколко торби с шнур се мандахерцаха на ремъка, с който бе опасла гъвкавата кожа по такъв начин, че да се получат гънки и